StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,811
   Потребители: 12,418
   Автори: 4,035
   Коментари: 322,975
   Точки: 2,664,188
   Съобщения: 169,687
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Няма такова нещо като любов

     Честър се прибра, но не спа тази нощ. Мушна се в банята, целият беше в кръв, която засъхваше по ръцете му, нейната кръв. Търкаше ядно с гъбата под душа и червените вади оцветяваха тези така бели плочки. Забави се за да измие, а след като се върна в стаята си и облече сухи дрехи, изобщо не му олекна.
     Сновеше в тъмното от спалнята до гардероба и обратно, разтриваше врата си, кършеше ръце, беше бесен, уплашен, объркан и отвратен.
Онзи човек, когото бяха убили, той стоеше и гледаше без да направи нищо. Мъжът не го забеляза, вероятно си помисли, че и той е от тях, но Честър беше стоял безучастно докато Алекс го влачеше към Арания, а тя му се нахвърли като куче на сурово месо.
Чаз прокара длан по лицето си, сякаш за да измие спомена. Спря се и се огледа.
     Беше към четири сутринта, осемнайсти април, гаден ден да умреш, помисли си. Не можа да не се запита къде ли беше Арания в този момент, навлякла онова абсурдно голямо за нея сиво горнище на Алекс. Той се беше прибрал гол, не му правеше такова впечатление, скри се зад първата врата и остави Честър да се бори със собствената си съвест.
     Забрави за нея, беше му казал, от тук всеки поема по пътя си.
Сега, когато вече не бе в смъртна опасност, жената сигурно щеше да поеме отново по същият път – безразборен лов и секс, щеше да си намери друг случаен хубавец и да се занася с него, а после може би да го убие. Това изнервяше Честър по някаква причина, и той не можеше да си намери място. Не убийството на случаен човек а факта, че някой друг щеше да свърши в нея след него.
     Образът на бледото й полусъблечено тяло на онзи покрив го подлудяваше. Вярно, че имаше дупка в корема си и цялата беше в кръв, умираше, но имаше нещо сексуално в тази сцена, на Честър му се прииска отново да го направят, още там.
Разбира се, че Алекс нямаше да позволи, той се месеше във всичко. Нямаше да го остави да си живее живота, трябваше да дирижира всичко и всички.    
Честър извика в яда си и замахна на посоки, какво му ставаше?
 
     Алекс също не спеше и можеше да чуе душевната му борба през всички тези стени и врати. Чуваше стъпките му, нервни, препъващи се, правеше един и същи кръг из стаята вече двайсет минути. Сърцето му биеше учестено, температурата му се бе покачила, тестостеронът му също.
- Ще престанеш ли?
     Честър подскочи, когато Алекс се появи на вратата му, безшумен като сянка, понечи да светне лампата, но се отказа.
- Какво правиш тук, да те вземат мътните, как въобще влезе?
- Опитвам се да спя, а ти ще ми пръснеш главата с мислите си.
Честър осъзна, че наистина бе откачил и се спря на едно място, още сновеше.
- Не можеш да бъдеш с нея, знаеш го – мина на въпроса Алекс.
Светлокосият не го виждаше, вампира се сливаше с мрака, дори с тези бели стени, но можеше ясно да усети присъствието му в стаята.
- Защо да го знам? – заинати се. – Защото ти ми казваш това?
- Арания не е като нас – ниско, тихо, успокояващо и все пак твърдо отвърна чернокосият. – Тя е млада, живее за себе си, не носи отговорност и не може да се въздържа.
- Не ме уби на онзи покрив – възрази Чаз.
- Не зачита човешкият живот – довърши той. – Какво си мислиш, че можеш да имаш с нея?
- Благодарение на теб няма да разбера! – тросна му се Честър.
Направи още един кръг, идваше му да срита поставката на телевизора. Голяма работа, щеше да купи нов.
- Осъзнай се – каза му Алекс. – Тя е страхотна, гореща, самостоятелна, това виждаш в нея, нали? А останалото? Как си мислиш, че щяха да се случат нещата?
      Както обикаляше Чаз спря, взря се в негова посока и заобиколи спалнята.
- Чукал ли си я? За това ли я отпрати?
Алекс мълчеше.
- Чукал си я? Това ли било цялата работа, маркираш територията си?! Проклет вампир…
Той замахна да го удари, Алекс светкавично вдигна ръка и блокира, замахна на свой ред и го изблъска от себе си. Честър залитна, спъна се в рамката на леглото и падна назад.
- Хайде стига! – изсъска му в мрака. – Не съм я чукал. Не можеш да се видиш отстрани…
     Светлокосият се почувства засрамен, изправи се, заобиколи отново спалнята и се върна пред прозореца, където отново започна да снове.
- Мислех си, че изпитвам нещо към нея – каза най- накрая, предал се, гледаше в краката си. Алекс не беше мръднал от сянката, в която стоеше. – За Бога… Никога всъщност не съм знаел какво е любов, всичко е било в главата ми.
Очакваше Алекс да му се присмее, но той само поклати глава и каза:
- Няма такова нещо като любов, човече.
- Ти ли ми го казваш? – подигра го. – Колко песни написа за Ана? А за Трейси?
- Това не беше любов – той пъхна ръце в джобовете си и пристъпи напред. – А нужда. Хората имат нужда някой да ги приеме и оцени такива, каквито са. Да бъдат в някаква безметежност въобразявайки си, че ги обичат. Искат да са значими, важни, красиви, да им се обръща внимание. Няма идеални връзки, защото няма идеални хора. Всичко е само в главите им.
- И в гащите – допълни Честър.
- И там – съгласи се чернокосият.
- Ти, сериозно – пак подхвана той – наистина ли не си спал с нея?
- Казах ти, че не съм – вдигна ръце Алекс.
- Бъди честен с мен.
- Защо ми е да те лъжа?
Алекс отиде и подритна крака на скрина.
- Арания никога нямаше да се впише тук, тя е дивачка, самотница. Спасих й живота онзи ден, тя избяга в първия момент, след като можеше отново да ходи. Сред превърнатите от мен има и по- лоши, има такива, които предизвикваха безредие и се наложи да открия и убия. Надявах се тя да не е от тях, затварях си очите за много от нещата, които направи.
- Не ми каза и за Малика – припомни му Честър. – Защо да ти вярвам сега?
- Ако искаш ми вярвай – поклати глава Алекс и вече излезе на светло. Очите му бяха странно празни. – Спри да живееш в търсене на някакъв перфектен момент, човек или връзка, приятелю. Ще пропилееш живота си и накрая ще осъзнаеш, че изобщо не си живял и си изгубил неща, които дори не си знаел, че си имал.
     Още докатоЧестър се обръщаше, вратата леко се притвори, Алекс беше изчезнал оставяйки го още по- объркан, сам с размислите му.
Вън, през прозореца, небето беше започнало да просветлява.   

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2020-03-18
прочитания: 42
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход