uFeel.me
Нови пилоти
Автор: Aries,  26 април 2013 г. в 00:05 ч.
прочити: 266
Беше понеделник, седяхме около една от масите пред бара и чакахме. София потропваше нервно с крак, Сали и Кейти се държаха пасивно - агресивно, Рей се бе изтегнал назад, заел доминантна поза, но превърташе нервно сребърният кръст през пръстите си. Малков беше както винаги намусен, а Джак и Джейсън гледаха лошо, по- лошо от обикновено.
   През портала влязоха четирима, следвайки инструкторът им. Първата беше жена, средно висока, имаше права коса до раменете, черна на доматеночервени кичури. Носеше кецове, яркозелена тениска и поличка върху тъмнолилавия си клин. Не погледна към нас, но изправи рамене и вирна глава за по- убедително. Вторият беше тъмнокож, голям като планина, обзалагах се, че огромните му ръчища биха измъкнали волана от таблото без никакво затруднение. Както и главата от раменете на съперниците си. Чух как Джейсън изръмжа, когато той мина покрай него.
Третата също беше жена, висока, светла и тъмнокоса, имаше тяло на модел и походка на уверен в победата човек. Носеше впити тъмносини дънки, червено елече, разтворено на гърдите, показващо почти всичко, и бяла каубойска шапка. Очите й бяха зелени и дръпнати като на котка. Лей Бинг. Всеки един от мъжете се извърна след нея, Сали скръцна със зъби.
- Затвори си устата - Кейти побутна Малков. - Капят ти лиги по панталона.
Едва се въздържах да не прихна, и замалко да пропусна последният. Беше висок, но прегърбен, качулката на мръснобелият му суитшърт бе вдигната, за това никой не успя да види лицето му. Влачеше вяло крака след останалите, а крачолите на прекалено широкият му панталон метяха земята след него.
- Левис Дюран - тишината бе прекъсната от гласът на София, което изненада всички.
Беше стиснала зъби и привела глава напред, гледаща изпод черните си изписани вежди. Ръцете, подпряни на кръста й трепнаха.
- Познаваш ли го? - вдигна глава Сали.
- Ще го размажа - само отвърна тя, което даде отговор на въпроса й.
Всички се изправихме и се запътихме към колите.
- Деца! - спря ни Джеймс, подтичващ за да ни настигне. - Чакайте, няма да се кара.
- Защо? - излезе напред Джак и си личеше, че и неговото търпение е на предела си.
- Новите трябва да се запознаят с пистите.
- Какво? - извика Кейти. - Мен никой не ме е запознавал с пистите, в трета около фермите влязох без изобщо да бях стъпвала там преди състезанието. От къде на къде...
- Говори с ръководството, ако това не ти харесва - прекъсна я Джеймс с уж благ глас, но си личеше, че не му се водеха спорове. - Не убивай вестоносеца, Джаксън, аз само предавам информацията.
- Това и ще направя - тръсна глава тя, подмина го с ядна крачка и изчезна нагоре по стълбите към офисите на ръководителите.
- Това няма да свърши добре - поклати глава Рей, гледащ след нея, запали цигара, отиде и седна на капака на колата си.
- Това не ми харесва - измърмори Джейсън, извърна се и проследи с очи тъмнорозовата кола на Джил Ричардс с името й на нея, следвана от останалите трима.
- Развил си интелект - сряза го София, и той я изгледа с ясното намерение да стане и да я удари. - Има причина да ни ги пращат тук, и тя не е заради рейтинга.
- И каква е причината, ако ни удостоиш с великото си прозрение? - заяде се той.
- Искат да свалят някой от нас.
При тези думи никой не проговори.
- Огледай се, стадо - тя разпери ръце и се наклони към нас, оглеждайки ни един по един. - На финалите стигат осем, винаги са били осем. В момента сме дванайсет.
без да каже повече каквото и да било тя се врътна, а ситно наплетената й коса шибна гърба на металически сивото й яке, и произведе звук като от бич.
- Лошо ни се пише, брато - поклати отново глава Рей, изплю димящият фас и го настъпи за да го изгаси.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me