Колите фучаха по пистата, първият кръг беше започнал.
- Рейн, Мартинес, Уокър, Бентън изпреварва... Ау, това сигурно болеше!
Джеймс коментираше по радиостанцията, тъкмо влизахме в тунел, когато Мартинес сви вляво и удари Джак, който кривна и се заби в колоната.
- Играе ти се мръсно, а? – казах, свих вдясно за да избегна падналият на платното варел с бензин, и й дадох шанс да ме изпревари. В момента, в който задницата й се изравни с муцуната на моята кола рязко се върнах вляво и я пометох. Колата й се обърна напреки и тя не можеше да се изплъзне, изблъсках я до стената на тунела и се врязах в нея. Двигателят й пламна.
- Кой е следващия?
Освободих нитрото и се изстрелях напред, задминавайки Рей, който ме беше минал, изравнявайки се със Сали.
Тя ме видя и сви към мен за да ме блъсне, отвърнах й. Тя повтори, тогава я избутах към идващият кран, и едната й гума закачи платформата, но другата остана на земята. Колата й се наниза на него и остана с вдигнати във въздуха предни гуми.
- Води Рейн, Джак Бентън на двайсет секунди зад нея, Уокър, Джаксън, Малков... София Мартинес е взривена. На опашката е Сали Тейлър.
Преминах финалната линия и слязох от колата, но ми се искаше да извъртя поне още две обиколки. Адреналинът, надигнал се в мен не ми позволяваше да се успокоя.
- Това беше грубо, дори за теб – посрещна ме Джемс.
- Не – отвърнах. – Това беше грубо за Алисън от миналия сезон.
Оставих ги, гледащи след мен, дори София, която докоцука и се канеше да се заяде.
Бърниках мотора на колата в гаража си, колкото да имам какво да правя, докато Чад беше отишъл за нова броня, когато вратата се отвори.
- Добро представяне.
Бил влезе без покана и огледа колата. – Но старият плъх е прав, това беше неочаквано груба игра, дори за теб, Алисън.
- Целта е да бъда първа – отвърнах. – Първа съм.
Явно имаше какво да каже по въпроса, но си замълча, правейки се, че инспектира автомобила.
- Реши ли... за онова, което те попитах?
Избърсах си ръцете и хвърлих парцала.
- Да – казах. Погледите ни се срещнаха, долових несигурност в неговия.
- Смятам, че е по- добре всеки да продължи напред.
Това го изненада, и Бил не го скри.
- Имахме чудесни години заедно, ти си отличен треньор и професионалист, но... – Тук спрях и се загледах в краката си. – Аз имам нужда от нещо различно.
Той кимна, също без да ме поглежда.
- Не ти ли дадох достатъчно добра работа? – попита, явно не беше съгласен с решението ми.
- Както казах, работата ти е повече от отлична, но аз не съм човекът, с който трябва да работиш. Начинът и стилът ни на работа е твърде различен. Достатъчен ми е натискът от другите пилоти, от организаторите и внедрените, които душат наоколо, за да се карам и с теб за всяко дребно несъгласие.
Той отново преглътна известна доза неща, които явно искаше да ми каже, после отново кимна и тръгна към вратата.
- Бихме могли да сме си полезни, Алисън – каза, но усетих дълбокото разочарование в гласа му. – Имам информация, най- малкото, която винаги би ти била от полза.
- Знам, че идват нови пилоти – казах, и това го изненада отново. – Имам нужда от сътрудник, Бил, не от съгледвач.
Той излезе през вратата, но се спря на прага и се обърна.
- Явно все пак не си се променила толкова, същият непоправим инат си – каза и си личеше, че този път едва се сдържа да ме наругае.
- Няма да се извинявам за начинът си на работа и да искам разрешение за всяка своя крачка – реших да говоря, щом и той го правеше. – Щом не можеш да приемеш това, явно нямаме работа на едно и също място.
Вратата се хлопна зад него и се върна обратно, откривайки пустият път и слънчевото небе, което приканваше да се излегна в тревата с бутилка бира.
Аз обаче игнорирах това желание и продължих да ровичкам под капака, въпреки всичко да беше изрядно.
- Нося я – с пуфтене влезе Чад половин час по- късно, и остави внимателно новата броня върху масата. – И май си откачих рамото.
- Добра работа – кимнах, и затворих рязко капака. – Да я сложим.
Той направи физиономия, но хвърли якето си на един стол и грабна инструментите си.