StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,055
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,411
   Точки: 2,649,164
   Съобщения: 152,452
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Невъзможна любов

             Вестниците бяха гръмнали. Някъде беше на първа страница, а на други на последната, но заглавията едни и същи се набиваха с големи букви в очите на читатели и минувачи - :”Намерен труп на млад мъж без документи, на видима възраст 35 – 40 години, по всяка вероятност – клошар.”
            - Горкият човечец! – каза някой
.
            - Отървал се е! – подметна друг.

            - Няма място за такива в живота ни! – рече трети, махна небрежно с ръка и подмина, а останалите се възмутиха от безразличието му.
            - За такова нещо се иска смелост – обади се първият.
            - Не! Това е слабост... – намеси се втори.
           
- Глупости!- прекъсна го трети – Това е отчаяние!... Сигурно е бил много самотен...
            И никой не знаеше истинската причина, защото самоубиецът не беше оставил предсмъртно писмо. Можеше и убийство да е... А може би само едно младо красиво, като излязло от списание момиче се досещаше, защото като прочете статията, пребледня, нещо трепна в него, завъртя се пред очите му и спомените изплуваха...

            Бяха влюбени преди пет години, бяха неразделни, бяха млади, красиви и се обичаха безумно, но той реши изведнъж, че трябва да се разделят. Тя не го разбираше със своите 20 години и реши, че има друга. Заболя я... Уплаши се... После го загледа с огромните си като езера очи, искаше да го погълне, да го потопи в себе си, да го отвлече някъде, но той наведе само глава, а ръцете му увиснаха безпомощно. Беше й посветил много стихове, като я сравняваше с нимфа, русалка, със звезда, с неувяхваща роза, подаряваше й цветя, набрани от полето, разсмиваше я, но сега мълчеше и сълзите стискаха здраво гърлото му. Не искаше да я загуби, защото тя беше смисълът на живота му и той я боготвореше. Беше толкова нежна, чиста и бяла като снежинка, а огънят бушуваше в жилите му. Не искаше да я нарани! Беше сигурен, че тя ще му се отдаде с цялото си съзнание на обичаща млада жена, ще го направи щастлив, ще се почувства истински мъж, но не можеше да си го позволи... Не можеше!... И не трябваше!...

            - Обичам те! – промълви тя, притисна се към него, а очите й го изгаряха в очакване поне да й каже нещо мило и топло, да я грабне, да я понесе нанякъде...
           
Той не издържа, обхвана с двете си длани крехкото й личице и впи устните си в нейните. Една сладостна тръпка мина по двете тела и ги заля от главата до петите. Колената му се разтрепериха, краката омекнаха, а устните му пламтяха върху нейните. Тя стоеше като пречупена клонка в ръцете му и трепереше от вълнение. Притисна се по силно към мъжкото му достойнство и някак си прималя, а после се уплаши от дързостта си.
            - Искам те! – каза той и устата му пресъхна. Изведнъж осъзна, че тя беше като малко бяло перце, което не може да си позволи да окаля в никакъв случай. Тогава я отблъсна грубо и властно допълни:
            Стига!... Спри !... Няма смисъл... Обичам те много, но разбери, мила моя, няма смисъл от това... Аз не съм за теб!... Просто нямаме бъдеще!...
            Тя недоумяваше и го загледа пак безмълвно в очакване да изплюе камъчето. Болен ли беше?... Той въздъхна и този стон се заби като нож в гърдите й... Трябваше да й каже... Не можеше просто така да си тръгне, без всякакво обяснение. Вярваше му и той беше длъжен да го направи. Знаеше, че ще я боли, но по-добре сега, а не след време... Тя го задърпа за ръката като гладно кученце и искаше да го отведе в леглото си, но той отново я блъсна назад. Очите й се напълниха със сълзи, задави се от тях, но младият мъж успя да чуе:
            - Страхливец!... Нали щеше да ме искаш тази вечер от нашите?
            - Не мога! – изрече той, сърцето му се сви, но успя да събере смелост и продължи на един дъх – Искам много, но не трябва!... Но не е защото не те обичам, а защото ще проваля живота ти. Ти си умна, млада, красива и ще успееш!... Аз... Аз нямам нищо – нито образование, нито работа, нито пари...Къде да те заведа? В малката къщичка на село? Та колко ще издържиш там при инвалид свекър и свекърва, която посяга към алкохола?... Една от сестрите ми е болна, а другата взима наркотици... Как ни виждаш там? Та вашите няма да ме приемат въобще! Сигурен съм, че ти готвят блестящо бъдеще в чужбина в някой престижен университет, с мъж от твоята среда... Защо съм ти аз?...
            - Но... Аз те обичам! – прекъсна го тя, но се уплаши от искрите в очите му и стиснатите юмруци, млъкна и го остави да продължи.
            - Прости ми!... Аз също те обичам и то повече от себе си! Затова ще ти дам свободата... Не искам да те превръщам в робиня... Ти не си да живееш до кофите за боклук, нито от тях... Трябва да разпериш крила и да полетиш като птица из небесата, а в краката ти да е цялата вселена... Нека бъдат твои и небето, и земята!... Заслужаваш ги! Не ги очаквай от мен, не мога да ти дам и частица от тях... Знам, че боли, но с любов само не се живее, мила моя!... Вярвай ми, мисля ти доброто... Колкото до мен, ще ти бъда верен винаги, докато съм жив.... Сега... Просто не ми остава друго, освен... Сбогом!
            После се наведе, целуна я отново горещо и продължително, пусна я и си тръгна, а тя не успя да го спре. Стоеше като закована на пода, като препарирана дори и не можеше да мръдне оттам. Защо ли остави вратата отворена? Вятърът само това чакаше, тресна я с всичка сила, като за капак на цялото положение и пусна студа да влезе в стаята, като я обгръщаше цялата... След това не помнеше нищо – беше припаднала. Така я намери майка й, но не можа да излекува раната й...
            Момичето въздъхна, погледна отново вестника, очите й се напълниха със сълзи. Стисна зъби, но една мисъл не й даваше мира и покой:”Той ли беше този, мъртвият човек, за когото пишеха всички?”...


Рая Вид, 14.10.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-10-14
прочитания: 485
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход