StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,777
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,823
   Точки: 2,663,916
   Съобщения: 168,574
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нещо много лично - "Нещо като нож,нещо като цвете,нещо като нищо на света"

Изведнъж срещам погледа на Иван - гледа ме като малко болно кученце! Като светкавица ме пронизва мисълта, че той е имал някакви надежди. Почти три месеца всяка вечер той ме търсеше на скайпа и говорехме понякога с часове. Беше станало вече традиция сутрин в събота и неделя да пускаме камерите и да пием кафе заедно. Смеехме се, хленчехме си един на друг, предписвах му лекарства когато се разболяваше от грип. Давах му съвети, а той ми изпращаше смешни и мили клипчета от бокса. Обичах тази повтаряемост на събитията и неговата предсказуемост. Освен това неговата кротост и обичливост. Гордееше се като малко момче когато успяваше да намери и да ми прати клип с музика, която аз да харесам. Беше безкрайно деликатен и уязвим. Никога до този момент по нищо не бях разбрала, че Иван има повече от приятелски чувства към мен. Сега тази мисъл ме прониза като високо напрежение. От такъв токов удар може и да останеш жив ако обаче той не мине през сърцето и мозъка ти. Мозъкът ми каза - "Кво ти пука?" , сърцето стенеше от болка. Нямаше нужда да правя референдум с всички мой атоми - те крещяха "Искаме Артиста!".

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-07-16
прочитания: 200
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход