StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,637
   Точки: 2,662,517
   Съобщения: 155,982
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нещо много лично - "Нещо като нож,нещо като цвете,нещо като нищо на света"

Седя в един бар. Обичам баровете. И няколко питиета, които се сервират в тях. Сега се изживявам като Хемингуей и пия джин с тоник. Обаче писателствам само на ум - да не хабя хартията, че ми е жал за дърветата и планетата. Тихичко е около мен, въпреки че почти на всички маси седят хора. Чакам си сама и се забавлявам да наблюдавам отраженията на всички в голямото огледало - умирам от кеф, че съм толкова хитра. Има една много известна картина на Тулуз - Лотрек от парижко кафене, сещам се за нея и се поздравявам на ум." Бре, колко съм начетена, бре!" Кефя се на една - с дълги готини крака, която ги мятка насам натам защото знае че са готини. До нея седи мъжа й с вид на победител и собственик - "Ей тия крака са мой!" казва той с поглед и отвреме навреме поглежда дали ги оценяват по достойнство. Аз пък си викам - да ги сложа на мойта умна и красива глава лелелеле какво ще се получи!!! На масата точно зад гърба ми ( хахахха ама виждаааам) е седнал, явно с приятел, един мноооого известен артист! Съвсем лекичко е отегчен - като за вкус. Също като лимона в моя джин. Ами то било много готино това момче бе! Даже започва много да ми харесва! Откривам в него сексапил, който не се вижда някак на екрана на телевизора и се учудвам!Започвам да го наблюдавам, но въпреки че е в огледалото ми става неудобно и измествам поглед. Най-странното е че се чувствам като ощипана от щъркел. Това е моето сравнение за едно чувство което изведнъж ме облива - искам да направя нещо странно, нещо лудо, нещо... абе не знам какво но да е направо експлозивно! Никак не се учудвам, че първите тактове на Болеро от Равел започват да пронизват мозъка ми, сърцето ми да изравнява такта с тях. Дали гърбът ми не е проговорил и да ме е издал? При тази мисъл се изчервявам и забивам нос в чашата си.


С огромно уважение към Уилиям Сароян, от когото взех поздзаглавието си.


следва продължение

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-07-07
прочитания: 215
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход