StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,640
   Точки: 2,662,540
   Съобщения: 156,028
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нещо много лично - "Нещо като нож,нещо като цвете, нещо като нищо на света"

Искам го!!! Е това е - признах си го!!! Точно наобратно на това неловко отмествам крака си от неговия допир и застивам с малоумен поглед втренчен в далечината. Кръвта е нахлула в главата ми, сърцето ми гърми с ужасен тътен, а мозъка ми се е смалил до размера на атом. С нещо вътре в себе си виждам неговата лека и кротка усмивка, която се е появила на устните му. Това усилва желанието ми до степен на невъзможност да го понеса. Някъде далеч в черепа ми се появява гласа на Филип. Разделена съм на две части - едната всеки момент ще експлодира, другата се опитва да се съсредоточи защото той ме пита дали ще мога да отпечатам тези плакати. Въобще не знам за какви плакати става дума - не съм чула и думичка от последните две минути разговор между тях двамата. Абсолютно машинално казвам - "Да, разбира се, че какъв е проблема!" и се надявам наистина да няма проблем. Артиста се навежда леко напред и се приближава доста близо до мен - усещам аромат, ухание, желание! Не знам дали да се зарадвам или просто да взема да се разтопя като бучката лед пред мене, а после и направо да се изпаря! Обръщам се към Филип и го поглеждам в лицето - донякъде това ме връща на масата! Но мъничката ми нежна, женска душа вече се носи из облаците и пее Алелуя!!!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-07-15
прочитания: 180
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход