Искам го!!! Е това е - признах си го!!! Точно наобратно на това неловко отмествам крака си от неговия допир и застивам с малоумен поглед втренчен в далечината. Кръвта е нахлула в главата ми, сърцето ми гърми с ужасен тътен, а мозъка ми се е смалил до размера на атом. С нещо вътре в себе си виждам неговата лека и кротка усмивка, която се е появила на устните му. Това усилва желанието ми до степен на невъзможност да го понеса. Някъде далеч в черепа ми се появява гласа на Филип. Разделена съм на две части - едната всеки момент ще експлодира, другата се опитва да се съсредоточи защото той ме пита дали ще мога да отпечатам тези плакати. Въобще не знам за какви плакати става дума - не съм чула и думичка от последните две минути разговор между тях двамата. Абсолютно машинално казвам - \"Да, разбира се, че какъв е проблема!\" и се надявам наистина да няма проблем. Артиста се навежда леко напред и се приближава доста близо до мен - усещам аромат, ухание, желание! Не знам дали да се зарадвам или просто да взема да се разтопя като бучката лед пред мене, а после и направо да се изпаря! Обръщам се към Филип и го поглеждам в лицето - донякъде това ме връща на масата! Но мъничката ми нежна, женска душа вече се носи из облаците и пее Алелуя!!!