Най - умното което измислям е да се обърна и повикам девойката от бара, но така и не знам какво да й поискам! Ама и положение а? Освен това всеки момент ще се появи този дето го чакам - запознахме се в нета. Мен ме сърбят петичките непрекъснато и за това шаря из \"пространството\", а пък и имам страшно много свободно време което се чудя как да утрепам. Ей така като заседнеш и почваш - от дума на дума и лелелеле изведнъж сродната ти душа! И рано или късно се стига до \"Ай дай един скайп\". Даваш го разбира се щот природното ти любопитства надделява. Пък и си викаш \"Я чакай да го видя тоя - умничък е, забавен, пише страхотна поезия!\" Та така стана и с Иван - не е Радослав или Станимир, или Алекс а просто един ИВАН! Ама проза а? Но нищо де той не се е кръщавал сам - майка му и баща му са виновни! То и мойто име е едно от доста често срещаните, но има история и аз се гордея с него. Някой друг път ще ви я разкажа - интересна е! Нещо се разсеях и се отвлякох ама докато си ги мислех тези неща и мравчиците си пъплеха навсякъде - и по петичките ми, и в стомаха ми, че и по гърба ми. Хем хубаво, хем болезнено. Почнах да усещам и онова, дето като те застигне и не знаеш какво точно ще направиш! Гадното в моя случай е, че е известен тоя пич - и то много! Не мога да се направя на утрепана че не съм го разпознала например и да подхвърля някаква реплика - една такава супер остроумна дето ще го забие веднага! А пък и да я кажа репликата Иван като дойде кво правим а? Решавам да се обърна рязко, уж че гледам вратата и да видя какво става вече не в огледалото. А пък и ако успея да не се изчервя, ще направя така, че да срещна погледа му. Поне това за сега!