StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,603
   Точки: 2,662,449
   Съобщения: 155,573
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нещо много лично - "Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света"

  Девойчицата на бара старателно бърше плота, а аз хвърлям един разбойнически поглед в огледалото, за да видя дали ще привлека вниманието ако се обърна. О, ужас! Мойте очи срещат неговите!!! Усещам как на бузите ми се разливат огромни червени петна и се моля на ум никой да не ги види! Слава тебе, Господи! В този момент през вратата едновременно влизат един мой стар приятел художник-бохем и Иван! Филип е скулптор и се познаваме от много дълго време! Огромната му физическа прилика с Яне Сандански доведе до там че му правиха пробни снимки за един филм, но продукцията се провали.Той е от най-известните софийски бохеми, ужасно мил и добър, което е характерно за грамадните хора какъвто е той. Огромните му ръце се разтварят широко - почти от стена до стена, защото бара е сравнително малък, а главата му опира почти в тавана. Аз нямам избор и потъвам в тях, а той се смее гръмогласно както винаги. Още като се запознахме той започна галено да ме нарича Солей - така си и останах за него. Не знам дори дали вече си спомняше истинското ми име защото срещите ни бяха случайни и спорадични. Това обаче не пречеше между нас да съществува една доста необяснима обич. "Мила, нали знаеш колко много те обичам!" - казва той както винаги защото това е ритуалния ни поздрав, вдига ме нависоко, доколкото му позволява пространството и ме целува по бузите, които вече съвсем горят, но аз се чувствам защитена защото сега всички могат да си мислят, че се изчервявам от удоволствие. Иван стои и много мълчаливо и твърде притеснено наблюдава сцената. Филип почти ме понася към масата на моята мечта! Аз се дърпам и искам да изляза от прегръдката му и междувременно обяснявам, че не съм сама. Филип се обръща и вижда Иван. Освобождава едната си ръка и го притегля и него към масата. Почти насила ни настанява на съответните места и доволен сяда между нас. Изведнъж си давам сметка, че всичките ми направо "перфектни" планове отпадат, защото аз съм точно там, където исках да бъда.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-07-11
прочитания: 181
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход