StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,028
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,687
   Точки: 2,643,778
   Съобщения: 148,394
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Несъответствието

Един мъж стоеше пред огледалото. То отразяваше невзрачно, незабележимо лице, от тези, след които никога няма да се обърнете на улицата . Винаги се учудваше на образа си - имаше нещо изкривено, несиметрично, като образ в счупено огледало. Грозен би беше? Не, но не беше и красив. А най- интересното е, че  мъжът с вътрешния си взор, виждаше строен атлет, който прегръщаше през тънката талия грациозна балерина и с лекота й партнира в "Лебедово езеро" на Чайковски, чиято музика звучеше в главата му.

Вихрушката на спомените го върна много години назад. Усмихна се... Учителката по физкултура в гимназията настояваше да тренира гимнастика - имал потенциал. Стори му се труднопостижима задача и изобщо не се опита. Учителят по рисуване пък смяташе, че трябва да работи върху този си талант. Когато бе на около 20 години, бе забелязан от един треньор по спортни танци, който го покани в своя клуб. Отиде един-два пъти, но не бе завладян от идеята... Освен това, имаше прекрасен баритон, заради който попадна в мъжки хор за известно време. Чувстваше огромна енергия в себе си, като че ли ще се взриви отвътре, но не знаеше къде да я насочи. Бе много сензитивен, емоционален, интуитивен, с богата душевност. .. Всяко човешко постижение в областта на изкуството бе в състояние да го просълзи.

Имаше един провален брак. Чувстваше, че баща му е прав, когато разочаровано казваше - "нищо не излезе от теб...". Не позволи агресията да го завладее, но се превърна  във "вълк-единак", неразбран, необичан, често се чувстваше като аутсайдер. Противоречието между физическия облик и неговата душевност му играеше лоша шега. Дойде времето на виртуалното пространство - сега можеше да се скрие зад чужда снимка, на която изглеждаше така, както си се представяше - впечатляващ, привлекателен мъж, с чар, какъвто всъщност той самият никога не бе имал. На определен етап от живота си осъзна, че огромната любов в него може да бъде насочена към нашия Създател, чието присъствие винаги бе усещал. Животът бе показал, че Той винаги е с него, подкрепя го, напътства го и прави винаги най-доброто за него. Сърцето му бе изпълнено с възхита и благодарност към съвършения, уникален, всемогъщ Бог.

Така се изтърколиха годините, в очакване на жена, която  поне да се опита да го разбере. Когато бе на крачка от петдесетте, се появи младо и красиво създание, което го омая, плени, зашемети. За кратък отрязък от време си мислеше, че най-после някой ще откликне на морето от чувства, което го заливаше. Магията бързо се разпръсна, НО тогава се появи тя, неговото малко съкровище, неговата принцеса, неговото слънчице, центърът на неговата вселена...
Вратата се отвори стремително и в стаята дотича красиво като ангелче момиченце, от което струеше почти осезаема положителна енергия.
- Тати, виж какво нарисувах... за теб!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-01-30
прочитания: 110
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход