Път в непозната тишина.
Поглеждам вън. Насън тъгувам.
А в мрака се оглежда пустота.
Сама в нощта назад - напред пътувам.

Виж, звездите изстиват от толкова студ
и надежди угасват във мрака.
Бушува в мен някъде вятъра луд
забравил и неискащ пак да чака.

А чувството за полет е умряло.
Отдавна изгорели две крила...
Не се завръщай, вътрешно заспала
се вглеждам в празна като мен стена.

Но щом се лъжа в белите листа,
къде да се потърся и открия?
Позната, непозната - щом връща се тя
уплашена отново ще я скрия!

Ще се огледам в мрака да се видя!
В замръзнало стъкло ще се позная!
Самозалъгвам се, а можех да предвидя.
Страхувам се да си призная...
в тях няма да се видя и позная!