StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,114
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,037
   Коментари: 324,941
   Точки: 2,669,734
   Съобщения: 184,242
   Лексикони: 4,508
   Снимки: 10,717

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не съвсем хора

     Три дни след завръщането на B.L.O.O.D. в Джърси на портала на имението се позвъни. Майк беше впрегнал Алекс и Тони да свирят и не чу новодошлият, Честър беше с Емили, която настоя да си подстриже и боядиса косата, а той отиде с нея за да не се върне вкъщи дъщеря му с обръсната глава и халки по носа.
     Уил лежеше на дивана и пиеше трето уиски, гледаше в белият таван и си мислеше колко ли пари бе пръснал за алкохол, а още нямаше четирсет. Ако не беше Алекс сигурно сега щеше да му се наложи присаждане на черен дроб. На вратата се позвъни и той беше единственият, който можеше да отвори в момента, надигна се тежко и повлече крака към входа, домашното му синьо долнище се влачеше по дъските, Уил не се беше прибирал вкъщи след Ню Йорк.
     Когато натисна дръжката и бялата врата зейна отворена, посърналото му изражение се смени с шок и изненада. Пред него стоеше жена му, облякла бяла рокля, сложила ръце на корема си. Гледаше го, той я гледаше, изминаха няколко неловки секунди.
- Може ли да вляза? – първа проговори Саманта и повдигна дръжката на малката си чанта за през рамо.
- Подстригала си се – неадекватно рече Уил.
- Да, аз – тя подръпна сега късата си под ушите руса коса – исках промяна.
Уил задържа вратата за да може тя да влезе и затвори след нея, сетне със същата провлачена походка се върна в общата стая и седна на дивана срещу Саманта.
- Прибирал ли си се откакто се върнахте? – попита тя, Уил все още гледаше в нея с леко отворена уста.
- Искаш ли нещо за пиене? – отново отговори на съвсем друг въпрос той.
- Не, благодаря – каза тихо жена му, взирайки се в него като да не виждаше каква развалина бе станал. – Винс, аз мислих много – започна Саманта. – И двамата преминахме през много труден период…
- Моля те, не можеш да ме изоставиш – избухна изведнъж той. – Оженихме се, имахме планове… Сам, аз те обичам!
- Винс – жена му се пресегна и положи фината си ръка на здравата му предмишница. – Няма да те оставя. Реших да родя детето – тя се отдръпна и подхвана дръжката на бялата си чанта. – Това е нещо, което създадохме заедно, грехота ще е да го прекършим.
Уил издаде неопределен звук и прикри уста с ръката си, привеждайки се напред, Саманта стана, отиде до него и го прегърна.
- Искам да се приберем – каза му внимателно, меко, той закима, стана и я последва към вратата.
 
     В студиото останалите блъскаха с особена ярост по инструментите, Алекс се дереше срещу микрофона, и изражението му наистина беше свирепо, Тони още малко щеше да разкачи барабаните от стойката им, Майк млатеше струните на китарата си като да искаше да ги откъсне от грифа. Когато обявиха почивка, никой от тях не можеше да изсвири и нота повече.
- Замислял ли си се, че може и да не се убиваме всеки път? – Тони лежеше направо на земята, пръстите му бяха изтръпнали от удряне с палките, едната се беше счупила. Той лежеше направо тук, в репетиционната на земята, гърбът го болеше от напрежение.
- Това е да вложиш емоция в музиката – поучително рече Майк, облегнал се на стената и разтриващ дясната си ръка.
- Кръв и пот, и малко черва – иронизира го вампира.
- Точно в твой стил – заяде го Майкъл. – Ще сложа нещо бързо във фурната – той се надигна и изпука врата си.
- Не си прави труда, аз ще се завлека до леглото и ще си умра направо там – Тони се подпря на ръце за да стане.
- Не ме брой – вдигна ръце и Алекс.
- Никой ли няма да вечеря? – Майк се спря вече до вратата и се обърна, другите двама вътрешно въздъхнаха.
- Добре, може да хапна нещо, ако е по- леко – склони Тони.
- Имам ли избор – вдигна ръце другия.
На никой от тях не му се ядеше, но изражението на лицето на Майк ги накара да направят промяна в плановете. Както и в музиката, той влагаше всичко в тази проста семейна вечеря, дори да се бяха убили от работа и дори да не им се минаваше през банята за бърз душ.
     Майк беше като малко дете понякога, и само пред тях си позволяваше да показва своята уязвимост. Всъщност, освен момчетата, той си нямаше никого.
Тони излизаше и с други хора, още свиреше с онази банда и се размотаваше с други свои приятели. Уил имаше жена си, Честър се грижеше за Емили, Майкъл нямаше никой.
     Той никога не се опита да създаде връзка, която да трае повече от няколко срещи и безименен секс. Онази жена, която беше разбила сърцето му, той никога не написа песен за нея, както Алекс правеше, не говори отново за това, но и никога не я забрави. Освен това с вампир в съседната стая, как би могъл? Той се отрече от хората преди толкова години заради него, сякаш вече беше свикнал с това.
Самотата е упойваща, беше казал някой. Веднъж след като я вкусиш, може никога да не поискаш да си сред хора отново.
 
     Бялата кухня беше отново изрядно почистена, светла и просторна. Майк подреди чинии пред всеки и разсипа по равно порции със задушени зеленчуци и препечен хляб. Никой нямаше и желание за повече от това, а Уил им беше оставил бележка, че се прибира при жена си, изключваха го от трапезата.
     Бяха странна картинка, всъщност, двама човека и един вампир насред бялата кухня, в това скрито от черни гори имение. Вън беше непрогледен мрак, под тях Джърси отново жужеше като пъстроцветен кошер, а те се бяха събрали като в убежище насред тази враждебна среда.
     Хората не се различаваха от чудовищата по големите зъби, а по липсата на душа в черупката си. Плът и кости имаха всички, „пълнежът” вътре в тях ги правеше разумни същества. Много хора смятаха че животните нямаха разум и душа, но как след като видиш как една майка крава плаче за убитото си теле можеш да я наречеш бездушна, а убиецът й, разбил главата му с ясното съзнание до какво ще доведе това, се наричаше съзнателен интелигентен индивид?
 
     Алекс от години мразеше хората, преди време би се смял на идеята да заживее с такива. Но пък, това тук не бяха съвсем хора, спорно беше дали той ги бе променил, или те си бяха такива преди идването му. Всъщност, той в момента изграждаше армия, вече бе създал колония от немъртви, сега несъзнателно вербуваше хората, живите, може би все пак щеше да се окаже един от най- силните живи вампири от сътворението насам.
 
B.L.O.O.D. подготвяха грандиозно завръщане, и феновете вече бяха известени за пристигането им. Само за седмица Джърси се окъпа в червени графити, флагчета, лозунги и приветствия. Бандата успяваше да събере дори с най- мимолетните си изяви повече и от най- големите и продажни политически партии в щата, полицията вече позеленяваше само като се чуеше името им в медиите.
 
- Готов ли си? – попита Майк, скрит наполовина зад черен брезент опънат на един от прътовете на скелето.
Алекс го погледна, закрепваше слушалки на ушите си, почти винаги в началото на концерта слагаше такива, но ги хвърляше след началото на първата песен. Някак беше невъзможно да се синхронизира с другите, когато четвърт милион публика крещи срещу него.
     Чернокосият беше леко нервен, като преди всеки концерт. Години наред на сцена, и той пак премяташе нервно китарата, която висеше на рамото му на черен кожен ремък с капси, беше минало толкова време от последният концерт.
Алекс от своя страна изпитваше само еуфория, която се опитваше да потисне за още трийсетина секунди. Кръвта му кипваше при звука от хилядите сърца отвън, нещо в този живот го променяше.
Той отново беше умопомрачително хубав, облякъл черен топ без ръкави, стегнатото му тяло, което се виждаше през процепите на дрехата можеше да накара дори хетеросексуален мъж да се замисли над ориентацията си. Косата отново падаше на черни водопади покрай лицето му, очите му все още бяха много светло синьо, а той беше блед като призрак.
Вампира се обърна към Майкъл и се ухили широко, зъбите му лъснаха.
- Готов – рече, обърна се и двамата излязоха на сцената.








Доста време мина от последната ми публикация. След тая корона истерия, живота започва отново, и честно казано не ми оставаше почти никакво време да пиша. Но те са си там, в главата ми и отлежават, и петимата.
Лято е, време за изрязани блузки, рок фестивали и много и студена бира. А събота и неделя когато работната седмица вземе, че най- накрая приключи, да се изпонатръшкаш с другите в тревата на сянка си е награда, че си жив.
Предстои концерт. Запазете си места на първите редове или крийте децата и кристалните сервизи, B.L.O.O.D. се върнаха!

П.С. Нови снимки, скица на Уил.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2020-06-16
прочитания: 33
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход