StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,055
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,411
   Точки: 2,649,162
   Съобщения: 152,448
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Надежда

        По дяволите! Беше й писнало всичко. Искаше свой живот, своя приказка. Трябваше да го направи. Животът беше кратък, а тя все още млада. Дълго стоя пред кантората на адвоката, но накрая се престраши и подаде молбата за развод ...
        Беше умна и не направи никакви скандали. Просто един ден си събра багажа, остави бележка на масата само с едно „Сбогом!”, взе децата и затвори вратата след себе си. Е, по навик сготви и напълни хладилника, но той щеше да има храна за ден-два, максимум три. Не искаше повече да се раздава, да прави компромиси и да прощава. Омръзна й от лъжите и изневерите му. Та и тя беше човек, макар и в пола! Много важно,че нямаше яките му ръце и мускулите, с които се перчеше! Тя имаше душа, сърце, красота и с тях раздаваше топлина и уют в дома им.Переше, чистеше, гладеше, пазаруваше, възпитаваше сина и дъщерята, помагаше им в училището... За това ли беше учила? Вярно, че го обичаше и правеше всичко възможно да му угоди, но той не я забелязваше. Беше я превърнал в част от къщата като някаква мебел. Идваше и крещеше:
        - Жена, слагай масата!... Дай салата! Сипи по едно!
        Сякаш беше в кръчма... После я вдигаше грубо и я хвърляше в леглото, без да се интересува от това какво мисли тя, какво иска, какво чувства. Трябваше само да си разтвори краката и да стиска зъби няколко минути. След това той захъркваше, а тя се измъкваше изпод него и с часове ревеше в банята...
        Къде можеше да отиде? При родителите си, това беше първата й мисъл, но той щеше да вдигне скандал и да я върне обратно, а те нямаше да я защитят със своите консервативни разбирания. Колко пъти й казваха:
        - Натискай си парцалите! Ти си го избра... Какво ще кажат хората?... Къде ще идеш с тия деца?... Да не мислиш, че ще намериш по-добър?... Всички мъже изневеряват... Пък и кой ще те вземе такава - втора употреба?
        Боже! Какви бяха само! Защо никой не мислеше за нея? Трябваше да се разболее, че чак тогава да я съжалят ли?... Не! Нямаше работа при тях.
        Да отиде ли при сестра си? Какво да прави там? Тя не беше в по-добро положение от нея, пък и мъжете им бяха приятели, щяха да се защитят...
        Брат й? О, та той си имаше семейство и живееше при тъщата си. Освен това на няколко пъти й повтаряше:
        - Не прави нищо! Нашите са болни. Да ги умориш ли искаш?... Няма да взимам страна...
         Нае стая в хотел за три дни и дълго мисли. После реши всичко изведнъж...
         Сега стоеше на улицата и се оглеждаше. Децата я дърпаха за ръцете. Пред тях спря такси и те се качиха. Закара ги на гарата. Видя разписанието и купи билети за първия влак. Добре, че продаде златната си халка, синджирчето и гривната, подарък от кръстницата й, та да има пари на първо време. По интернет си подаде документи за учителското място по математика и се зарадва като я одобриха. Предложиха й дори квартира...
        Скоро започваше първият час на новата учебна година... Тя отиваше на непознато за нея място, но се надяваше в този провинциален град, сгушен в полите на планината, където беше красиво и тихо, да намери спокойствие и разбиране, а защо не и любов...


Рая Вид, 14.09.2013

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-09-14
прочитания: 353
точки: 39 (виж далите точки)
коментари: 23 (виж коментарите)
препоръчано от: 22 (виж препоръчалите)

Вход