Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел - изискана и от качествен плат. Фини обувки украсяваха нежните ú крачета. Пред нея имаше красива табелка със зашеметяващо висока цена. Осветяваха я разноцветни лампички. Отвсякъде се промъкваше празничност. Много момиченца се спираха и я пожелаваха. Тя все се питаше кое ли ще стане нейна вярна стопанка? Ще намери ли своя дом чаровната кукла?... Но… последната дума имаха забързаните родители. Те поглеждаха куклата, после и цената... Започваха да пресмятат какво биха могли да купят за коледната трапеза срещу посочената сума. Някои търпеливо обясняваха, но възторжените детски погледи угасваха. Други дори не оставяха дъщерите си да се задържат пред витрината... И така... всеки ден... Мечтаната кукла все се надяваше...
  Настъпи дългоочакваната Коледна нощ. И фойерверки изпъстриха небето. Витрината беше все така бляскава, а куклата стоеше зад красивата табелка. На Коледа тя беше останала без момиченце…
    А някъде едно момиченце беше тъжно, защото не успя да изпрати своето писмо до дядо Коледа: 
   „Здравей!... Искам да получа гумичка вълшебна.
   Да изтрие всяка случка непотребна в паметта...
   Всички чувства неразбрани, мислите объркани
   и илюзиите скършени да премахне... И дори
   нищо, съвсем нищо плахо да не проличи...
   Да се събудя бързо, с опит по-богата, 
  заредена с мечта, окрилена от сила,
  от надежда и вяра... И от нова съдба!
  Толкова ли трудно е това, мили Дядо Коледа?”

                                                 Подпис: следа от сълза…

                                                                      © Павлина Петрова