Вдъхновена съм, но не от теб и от себе си НЕ - дори! Мен любовта ме вдъхновява, или по-скоро копнежа за такава. Любов изгаряща - не, изпепеляваща дори - не! Любов просто... ежедневна, чиста, всеотдайна, истинска, голяма и моя, само моя. Не знам дали ми липсваш ти или любовта която ми осигури. Не съм добре- тъжна съм. Искра в очите... няма. Да знам, че никак не ми личи и това е добре нали? Или може би никак дори...? Осъзнавам, че на твоето място няма никой, но и не искам там отново да си ти. Всъщност мястото... мисля, че тъгата там се настани. Тя редом с мен живее, появява се като сълзи в очите, стичащи се често по двете ми страни... и стягаща болка в гърдите след всички малки сълзи. Целта й  е само мен да изцеди. За нея никой не бива да разбира. Всеки трябва да си мисли колко съм щастлива... Дори и ти! 
  Тук никой не ме познава, затова споделям моята малка тайна!!!