Ей, ти... да, да ти... спри се за миг.. Аз видях болката в очите ти. Защо е това? Казваш, че няма любов в този мрачен и пуст свят, че никой не може да обича истински другиго... Не съм съгласна с теб... Защо ли? Можеш ли да ми отделиш минута от забързаното си ежедневие? Добре... ела да седнем под това дърво, което ще ни скрие от погледите на замръзналите минувачи, от тяхната суровост. Така... Не - Замълчи! Чуй какво ще ти кажа... Има любов... Да, има я!! Тя е като една възрастна изморена старица, молеща хората за малко топлина... и когато получи отказ, тя помни... Любовта... Тя ни дебне и когато най-малко я очакваме ни връхлита с пълна сила... и Тези, които са й дали от топлината си, усещат нейните прекрасни качества, срещат истинската ЛЮБОВ!!!

Питаш ме какво е тя? Искаш да ти разкажа какво е истинска любов? Слушателю мой, за мен тя е едно, за теб срещнеш ли я някой ден ще бъде друга, за всеки е различна... Моята ли? Моята... Нещо неописуемо... Не знаеш какво е чувството да се питаш какво ли прави любимият ти човек, къде ли е сега... Да мислиш повече за него, отколкото за самия себе си... Липсата му да ти причинява голяма болка и желанието ти да си с него да е над всичко... Да броиш секундите до срещата ви... И когато най-после тя настъпи... още в мига, в който се видите и погледа му да подкосява краката ти... Във всеки негов поглед, дума или жест да търсиш какво си за него... И прегръдката му да те стопля до безкрай и да се чувстваш сигурен и защитен, да се молиш да не те пуска от страх да не го загубиш... Допрейки устни до твоите, да забравяш за всичко останало и да се надяваш тази целувка да е вечна... Слеейки телата си да се пренасяш в един друг свят, изпълнен с нежност, страст и красота... Знаеш ли какво е сърцето ти да липсва, да липсва, защото си го подарил на човека, за когото то бленува, на човека, когото то обича до болка?! Луната и звездите, слънцето и небето, брегът и морето, залезът и зората губят красотата си щом той ти се усмихне... Дори усмивката му да ти е достатъчна, за да се чувстваш някак вълшебно през целия ден... Видиш ли любимия си човек тъжен и със сълзи на очи да даваш собственото си щастие, за да го направиш щастлив... Да даваш всичко, живота си дори, за да бъде той добре... Знаеш ли какво е да оставиш сърцето си в ръцете на друг, вярвайки, че той ще го пази като очите си? Знаеш ли какво е да довериш всяка своя тайна на същия този човек, вярвайки, че няма да те предаде? Знаеш ли какво е да пренебрегнеш и изоставиш всичко, за да се наслаждаваш на най-ценното си? Знаеш ли какво е да летиш? Знаеш ли какво е да боготвориш даден човек, в него да е събран целият ти свят, той да те владее напълно и всяка една частичка да от теб да е отдадена на него? Знаеш ли какво е да обичаш? Не... не знаеш.. но ще дойде времето, когато старицата Любов ще срещне и теб... Дай и от топлината си... за да срещнеш щастливата любов... А сега е време да тръгваме... Задържах те прекалено дълго... Довиждане,страннико непознат, сбогом и помни тя, ТЯ - ЛЮБОВТА съществува, истински невинна любовта е магията в нашия живот, тя, ТЯ - ЛЮБОВТА е свята стихия... Довиждане, страннико непознат, сбогом - бъди обичан, но по-важното - ОБИЧАЙ, ЖИВЕЙ!