uFeel.me
Момиче с очила
Автор: RaiaVid,  27 май 2013 г. в 14:58 ч.
прочити: 425

            Слънцето се вмъкна през прозореца и погали златистите коси на Нели. После я погъделичка по нослето и отвори сините й очи. Хвана ръцете й и ги протегна нагоре. Искаше му се да си играе дълго, но някой влезе в стаята.
            - Нели, хайде миличко, събуди се! – чу нежния глас на майка си – Ще закъснеем за училище.
            - Мамичко, не искам! Хайде да не ходим, моля те! – отвърна  момиченцето и се намръщи, а после се разплака.
            Майката я прегърна и се опита да я утеши:
            - Знам, знам, миличко. Трудно ти е… Децата са непознати, но ще свикнеш. Няма как, преместихме се в нов град, но татко намери работа тук и наемът е по-нисък. Може и аз да си намеря работа и ще ни бъде по-леко вече… Сигурна съм, че всички ще те харесат. Ти си добро и хубаво момиче. Освен това имаш най-красивата руса и чуплива коса на света!
            - Да, ама всички ще ми се смеят… Заради очилата… Грозна съм с тях…
            - Ти не се притеснявай! Ще говоря с учителката и ще измислим нещо с нея. С очилата ще си подобриш зрението. Те са временно на теб. Един ден ще ги махнем и ще виждаш вече по-добре… Хайде сега, ела да се измием и облечем. Ще сложим в косата ти ония фибички със светло сините цветенца. После ще закусим и тръгваме – каза майката и детето се успокои…
            По-късно, в едно училище, когато би звънецът и влезе учителката, вратата на първи А клас се отвори бавно и в стаята сякаш бавно се промъкна самото слънце. Една дълга до кръста златиста на вълни коса, няколко фибички със сини цветенца, светло синя като небето рокличка, бели чорапки и сини обувки вървяха на заден ход и влизаха в стаята. Всички ученици занемяха. Съществото се обърна и се усмихна с най-невероятната усмивка на света. Беше като кукла, дори по-красива от Барби - оная розовата сладурана, дето всички момиченца искаха да я имат. Да, да! Така си беше. Само, че тази имаше очила със светло сини рамки и две сиво-сини очи, които мигаха някак си виновно. В ръцете си държеше огромна кутия с бонбони “Мерси”...
            Децата зашумяха. Гледаха ту момичето, ту госпожата пред черната дъска.
            - Деца, пазете тишина! – каза учителката – Имаме ново другарче. Казва се Нели. Тя идва от много, много далечен град, в който всички деца носят очила. Това там е най-големият отличителен знак за мъдрост и знания. Нели се гордее с това и иска да ги носи с благодарност към другото училище, откъдето идва. Вие трябва да уважите това нейно решение. Тя ще ги свали, когато тук получи по-голяма награда… Сега сама ще избере къде и при кого да седне. Хайде, деца, да я посрещнем както трябва!
            - Добре дошла при нас, Нели! – поздравиха я в хор децата, а тя отвори кутията с бонбони и мина покрай всеки чин. После седна на празното място до прозореца вляво. Там седеше момиче в розово, което прегърна Нели, целуна я по бузката и рече:
            - Да знаеш само как ти завиждам за очилата!
            Нели се усмихна и лицето й грейна отново. Беше щастлива. Имаше вече приятелка.


Рая Вид, 27.05.2013

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me