Тази история е истинска, както са истински и историите, които съм разказала или ще разкажа... Някои от имената на участниците са променени, защото смъртта никога не спи... Смъртта има безброй лица – тайни и явни, духовни и плътски... И често е незабележима, но винаги коварна.

    Шенг беше златното момче за своите родители, роднини и приятели... Роден в Пекин под щастлива звезда, той никога не се сблъскваше с нещастието. Ден след ден, година след година, късметът го преследваше, намираше и глезеше.  Той беше един невероятен галеник на съдбата, неразбиращ колко са трудни времената, в които расте. Това, което за другите беше резултат от колосален труд, за Шенг беше детска игра... Той неспирно се забавляваше да сърфира по гребена на вълните на живота. Широката му усмивка и лекотата, с която преодоляваше трудностите поразяваха... А хората около него винаги одобрително клатеха глава и му предвещаваха приказно бъдеще, въпреки че времената за приказки отдавна бяха свършили.
    Така Шенг порасна и за броени месеци се вписа като директор в една от най-престижните пекински медии. Партията в страната по това време беше притиснала хората с тежки изисквания, забрани и норми. Законите бяха изключително строги. Всяка минута всички се движеха на ръба на смъртта... За всяко нещо се искаше специално разрешение. Дори изборът на съпруга се съгласуваше с партийните величия... Едно от изискванията беше тя да е точно толкова висока, колкото е бъдещия и съпруг. Всичко беше подчинено на някакъв “външен ред” и “хармония”.
    И тук Шенг беше късметлия. Момичето, в което се влюби отговаряше на всички човешки и авторитарни капризи. Дори това, че се оказа тайна християнка, не попречи на щастието на Шенг. Напротив... Това само пак доказа, че щастливата му звезда бди денонощно над него, защото и той беше таен християнин. Шенг беше неимоверно благодарен на Бог, че му изпрати една толкова мила спътница в лицето на Юн, с която да броди по вълшебния Път към Небето...
    Изминаха години, докато накрая семейството получи разрешение да имат дете. И двамата с голяма радост очакваха идването на новата душа в техния дом... Накрая дойде и дългоочакваният ден. Юн роди близнаци – момче и момиче...

    За първи път късметът на Шенг се обръщаше против него. Подаръкът, който щастливата му звезда така щедро му беше изпратила, влизаше в явен сблъсък с установените правила и норми... Шенг беше изправен пред другарски съд и строго порицан за това, че така необмислено беше увеличил прираста на китайския народ. Раждането на близнаци не се толерираше. Той беше известна личност и с това даваше възможно  най-лошия пример на всички, които го познаваха или щяха да се срещнат с него. Заплашен с уволнение, заради “фриволното” си държане, той трябваше да поправи допуснатата грешка. Трябваше да реши, кое от двете бебета да умре – момичето или момчето...
    Нощта обещаваше да бъде дълга и мъчителна... Шенг даже не опита да се прибере в къщи, а остана в кабинета си. Не можеше да погледне и за миг Юн в очите. Той трябваше да направи съдбовния си избор, ако искаше да има работа, дом и прехрана за семейството му. За първи път започна ясно да разбира Божието сърце, жертвало Сина Си за спасението на човеците... Шенг опитваше да се успокои с това, че едната от душичките щеше да се върне обратно в любящите ръце на неговия Господ... Всъщност той нямаше да убива никого... Само трябваше да реши... А и дилемата не беше кой знае каква – обикновено момчето оставаше живо... Та колко семейства убиваха първородното си, само защото беше момиче... Даже нямаха и утехата, която те с Юн щяха да имат. Хората просто рискуваха с надеждата някой ден... може би... да им се роди момче...

    На другата сутрин Шенг прекрачи прага на дома си, носейки със себе си трудното си и тежко решение... Първото, което направи беше да отиде при близнаците и да им даде имена. Нарече ги Йоан и Мария... А след това прегърна плачещата си жена... и тръгна да си търси нова работа – каквато и да е... От днес, тук той вече щеше да бъде господин “никой”, хулен и подиграван от мнозина... А добрият Бог беше положил на плещите му товара за още две души. Бог вярваше, че той ще се справи...

    Някога... Някъде напред във времето, изправен пред лицето на Бога, Шенг щеше да разбере Истината... Той беше победил Човекоубиеца... Беше направил избор, достоен за Небесен гражданин... Беше застанал отново под Щастливата си звезда...