StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,632
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,766
   Точки: 2,664,056
   Съобщения: 170,922
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мигове, записани в сърцето

Видя я да пристъпя бавно по пясъка. Залезът светеше зад нея и ограждаше косата ѝ с ореол от пламтящи слънчеви отблясъци. Огнени коси, окъпани в огнени лъчи. Ефирната зелена рокля се увиваше около тялото ѝ, а дантелата по ръба ѝ се къпеше във вълните.

            - Не знаех дали ще дойдеш … - думите бяха шепот.

            Очите бяха копнеж. Устните горяха за неполучените целувки. Телата тръпнеха от сдържани желания.

            - Знаеш, че държа на думата си – отвърна тя – Но не е трябвало да стоиш и да ме чакаш. Щеше да е толкова по-лесно, ако си беше тръгнал…

            - Значи си решила? – отвърна поглед от нея, но ръката му се стрелна и улови нейната – Не веднага, нали? Няма да си тръгнеш веднага!

            - Няма. Иначе не бих дошла. Ще ме приемеш ли сега, дори да знаеш, че …

            Думите ѝ заглъхнаха. В очите ѝ блестяха сълзи.

            - Не можеш да го изречеш? Зная, че е за последно. Отказваш се…

            - Не искам да се чувстваш обвързан с мен! Не е честно. Заради теб. Губиш си времето с мен, Пол! – изрече името му почти като стон.

            - Загубих сърцето си, Карина – засмя се той сухо. В очите му нямаше смях, а безкрайна тъга.

            - Не го казвай. Сърцето си е твое. Не го искам! Нямам право на него.

            - Този избор е направен въпреки нас, Кари! – гледаше я. Изпиваше я с очи.

            - Затова ние ще направим друг избор – въпреки него!

            - Аз няма да те спирам.

            - Животът продължава, Пол! Имаш право на истинска любов, а не на половинчата, каквато ти давам аз …

            - Говорили сме за това, мила моя – думите заглъхнаха – Човек не избира кой да обича. Нито кога – добави по-тихо той.

            - Не мога заради своите желания да обрека толкова хора на страдание …

            - Не можеш! Не е редно. Наистина. Знам. И не го искам. Но не искам да те загубя.

            - Няма как да продължавам с тези срещи … Мъжът ми … става подозрителен …

            Той кимна леко. После я привлече бързо в прегръдките си и зарови лице в шията ѝ. Топлите му устни се плъзнаха по гладката кожа и се спряха на голото рамо. Презрамката на роклята се смъкна надолу, а устните му я последваха.

            - Ела! – прошепна до ухото ѝ.

            Дъхът му разроши меките кичури коса около лицето ѝ.

            Малкото бунгало, заобиколено от кичести ниски дървета, бе до сами брега. Прелестно любовно гнездо, скътано от чуждите погледи.

            Желанието, което тлееше дотогава, пламна като пожар. Притисна я с тяло към дървената врата, захапа долната ѝ устна и смъкна роклята ѝ с едно движение. Коприната се плъзна по тялото ѝ с леко шумолене и се свлече на малка купчинка на пода. Дрехите бяха ненужна преграда. Границите отдавна бяха пресечени…

            Повдигна я с лекота от земята и я облада с едно движение. Тялото ѝ се изви и го прие, разтворено и горещо.

******

            Приглади с пръсти медните кичури коса, които се бяха полепили по влажната ѝ кожа. Очите ѝ бяха вперени в тавана. После се надигна и се надвеси над него. Съзерцаваше го известно време. Прокара леко пръсти през лицето му, сякаш да запечата чертите му. Да ги запамети завинаги. Любовта, дори дълбоко скрита в някое тайно място на сърцето, не се изтрива. Надяваше се с времето острото усещане за загуба да се притъпи, да стане по-поносимо.

            Една сълза се стече бавно по скулата ѝ и застина на брадичката ѝ.

            После Карина се изправи бавно от леглото. Събра дрехите си, разпилени из стаята и се облече. Тялото ѝ беше като изтръпнало. Мислите ѝ се блъскаха в главата. Пол не помръдваше. Наблюдаваше я с нежност.

            Тя тръгна към вратата. Това бяха едни от най-трудните пет крачки в живота ѝ. Достигна до вратата и се извърна.

            - Прости ми … и сбогом! – думите ѝ останаха да висят в пространството помежду им.

            - Обичам те … - отвърна той.

            Не знаеше дали го е чула. Стъпките ѝ заглъхнаха в утринната дрезгавина. Усещането, че е безкрайно сам се стовари върху него като присъда и го остави без дъх.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2020-05-22
прочитания: 34
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 19 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход