StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,638
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,816
   Точки: 2,626,272
   Съобщения: 142,237
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мечта

Станах рано, много рано, но по точно бях събуден.
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безгранична и безземна сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше
със сладкия си нежен звук "Хайде ТАТКО събуди се"

Едва, едва съм се събудил, бавно крача,
 търкам горливите очи, но пък избор няма, избрал
съм да го следвам безусловно този нежен звук.
“Време е” вика тя, време за закуска, време за живот.
Та... ето време е, да видим баба, дядо... но по skype.
Така се радват те, така и ние, така те я знаят, така и тя тях
Мислите си, звучи ви тъжно, неприятно...
Звучи ви тъй викате си, но не и за мен Аз си спомням
моята Мечта

И преди да ида ТАМ... аз нямах висше,
казах си  не трябва, казах няма смисъл
или тъй не го намерих.
Знам беше срам  сподели ми мама...
  друг път си намери ми  каза татко.
Така и се получи, сърцето го откри
и затуптя усърдно по една мечта.
Мечта неосъществима на родната земя

И затова отидох ТАМ... някой някак си
прошепна ми, че ТАМ ще съм щастлив.
Та и тази мисъл се превърна в
идеята за моята Мечта.
Та и си повярвах... безгранично, дадох
всичко в името на моята мечта.
И времето дойде и нямаше кого да чака.
Рискувах всичко, продадох всичко,
събрах си всичко и загърбих всичко.
 Натъжих докрай мама, татко, кака
и Заминах.

И бях вече ТАМ... Слънцето не ме погледна, не ми помогна, не протегна своята ръка.
Но даде шанс  за моята мечта.
И естествено не беше като насън де.
Беше трудно, но аз не се отказах,
вярвах в моите мечти.
...........
Но и ето... моят час дойде, ТО изгря...
Изгря на бряг далечен, на бряг различен,
на бряг изпълнен със надежда
И това стигаше на младото момче,
то се влюби и остана.

И съм вече ТАМ... няма лесно,
но и няма невъзможно.
Любов ти трябва във сърцето, да напомни Кой си.
Желание да даваш и жажда да продължаваш
Стремежите ни дават сили да виждаме напред.
Успехът идва най-накрая в сладкият омай,
и има смисъл макар и да е трудно, знай!

И съм си ТАМ... щастлив татко на малка дъщеричка, родена на брега който татко и откри.
На брега където той  ТАМ  е  оценен,
 където ТАМ намери свойто,
където ТАМ изпълни своите мечти.
И пътят провървял да му припомни
колко много е оставил и
колко много има още да върви.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-09-14
прочитания: 50
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход