StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,988
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,567
   Точки: 2,643,312
   Съобщения: 147,265
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мъжът с кученцето

Мими отскоро живееше в този квартал. Поради житейски проблеми, бе принудена да вземе радикални решения в живота си. Беше от хората, които пенсионираха веднага щом навършат 56 години. Това й предостави възможност да си заживее спокойно, с изобилие от време. Обичаше да ходи на дълги разходки. И днес беше тръгнала към градския парк. Срещу нея вървеше мъж, водещ една бяла болонка за каишката. Стори и се познат силует...Но едва на метър-два разбра кой е- Жоро! Жоро, когото не беше виждала поне 20 години! Сърцето й се разтуптя и усети, че се изчервява. И как не?!Първата й любов, беше само на 20 години! Време, наситено с вълнения от рода на "Той е! Принцът на бял кон... кога ще ми се обади, кога ще го видя, кога ще присъствам пак на представлението му?" Беше време на романтика, осезаема като ароматът на уханно цвете... запомнящ се завинаги.

Спряха... и заговориха, всеки изучавайки с поглед другия. Жоро беше гладко избръснат, ухаеше на ненатрапчив автършейв, беше младежки облечен, изобщо готин...както и преди. Той каза::
- Здравей! Какво търсиш в моя квартал?
- Вече е и мой
- Ти си доста по-млада от мен, работиш ли?
- Не, шляя се напосоки из живота
- Ейй, какво момиче беше...истинска манекенка! Запазила си се, да не ти е уроки , изглеждаш добре. Да се видим на кафе? Ще ми дадеш ли телефона си?
Точно в неговия стил- атакуваше. От цялото му поведение струеше покана да продължат от там, където бяха свършили. Смехът на Мими беше чистосърдечен и недвусмислен. Казваше "аз вече не съм онова 20 годишно момиче, което бях- влюбчиво и наивно". Леко мълчание, в което всеки си спомняше преживяванията им от преди 50 години...А те бяха , меко казано, хубави. Много хубави! Беше оперен певец с прекрасен баритон и мнооого чаровен. Мими веднага хлътна, още повече, че по онова време беше луда почитателка на класическата музика и операта- не пропускаше събитие от този род. А той беше от мъжете, които слагаха "всичко в пола под ножа". Такава му беше славата и не напразно...Имаше съпруга и малко дете, но това не му пречеше- явно съпругата му знаеше за похожденията , но беше от жените, които не обръщаха внимание на забежки щом вкъщи и в обществото мъжете им се държаха отлично. Имаше една трагична история в техния живот, която не само не ги раздели, но ги сплоти. Той е заспал на волана при шофиране, при което е загинала на място красивата му 20 годишна дъщеря. Мими си спомняше, че го беше срещнала в двора на болницата скоро след инцидента. Жена му беше лекарка и го взе при себе си в отделението, за да му помогне да превъзмогне този кошмар. Той наистина изглеждаше ужасно тогава... Беше преодолял всичко и си беше пак стария Жоро- готов за подвизи на любовния фронт...

От този ден те започнаха да се виждат често из квартала. Чувството му за хумор и вроденият оптимизъм, както и това, че поддържаше външния си вид, бяха причина да младее. Ходеше редовно да плува, а надвечер извеждаше болонката на дълги разходки. Освен това още пееше в разни мероприятия и преподаваша уроци по пеене вкъщи. Веднъж в разговор стана дума за възраст. Той веднага се наежи:
- На колко ти изглеждам?
Мими обаче си каза това, което мислеше- 82
- Какво?! Да не съм те чул! Чувствам се на 60!
Никога не се оплакваше. Само веднъж, с тъжен тон какъвто не беше чувала от него, каза, че жена му вече не излиза, имала си хронични болежки...Все по-често го виждаше с торбите- явно само той пазареше, а как се оправяха вкъщи не знаеше.
По Нова година си помисли,че отдавна не е виждала Жоро- мъжът с кученцето, който бе станал част от пейзажа. Сигурно защото е зима, си каза Мими.

Веднъж, минавайки край блока му, видя на вратата на входа два некролога. Нещо я накара до отиде да ги погледне. Първо видя снимката на жена му. Мими си помисли- отървала се е ...Металните пръчки скриваха другия некролог и Мими го издърпа. Смаяна видя името на Жоро и същата дата. Боже, как в един ден?! Катастрофа ли е ставала? Подръпна още и видя, че е същата дата, но на другия месец. В това време една възрастна жена от входа се приближи.
- Госпожо, познавах ги... какво е станало? За нея знаех, но Жоро???
Жената каза нещо, което първоначално би я учудило:
- Не можа да понесе смъртта на жена си и си отиде само месец след нея...
Мими си тръгна, не вярвайки, че вече няма да го види, с кученцето. Доста се разстрои... и размисли. Да, той беше женкар, но семейството им оцеля повече от половин век! Явно тя е била по-силната, стожерът в семейството. Когато е напуснала този свят, Жоро се е сринал, просто се е предал, не е виждал вече смисъл в живота.
За Мими той си остана първата любов и последният мъж, който й правеше комплименти. Мъжът с кученцето...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-03-04
прочитания: 130
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход