StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,731
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,334
   Точки: 2,646,078
   Съобщения: 154,454
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Майната й на поезията - част 2

      Този път концертът не започна по обичайния начин, нямаше платнище, което да скрива сцената, нямаше огньове. Сцената беше тъмна, като се изключеха кървавочервените светлини, които блуждаеха през празното пространство. Всички членове бяха в сянка, освен Алекс, който се спусна по една от допълнително окачените вериги.
     На заден фон звучеше само интрото на една от песните им, отпред танцуваха няколко привлекателни момичета, които те обикновено наемаха за концертите си, той се прокрадна тихо в мрака, публиката го изгубваше заради тъмнината, която цареше, от време на време го виждаха, когато някой от червените прожектори го улавяше.
     Към мелодията се включиха глухи басове, напомнящи биенето на човешко сърце. Жената в средата извиваше тяло съблазнително, имаше светла дълга коса и оголени бели бедра, които показваше пред тях в порочният си танц. Очите на вампира светнаха в мрака и той запълзя към нея. Вдигна ръка, тялото й се огъна и сякаш политна, тя се отпусна назад на един от усилвателите, Алекс се приближи лазейки и се плъзна върху нея като сянка. Жената изстена, той се наведе и обиколи голата й шия с пръст. Подхвана я и я намести под себе си. Публиката гледаше занемяла първичният акт, който се разиграваше пред очите им, и нищо от това не беше сцена.
     Алекс подхвана жената и я издърпа към себе си, тя беше като замаяна, вдигна ръка на врата му, той можеше да усети слабите й бели пръсти, които се вплетоха в косата му, зарови устни на врата й без да я хапе, бедрата й се увиха около кръста му.
     Музиката бе станала по- агресивна, прожекторите святкаха накъсано заедно с басовете, включиха се и китари, и нещо тревожно се прокрадна в атмосферата. Тогава той се издигна заедно с момичето и се хвана за една от веригите, които висяха на металното скеле, оплете крака си в нея за по- достоверно и остана така, докато прожекторите го прихванаха. След това светлините избухаха с режещият звук на Gibson Black, публиката ревна срещу тях и сякаш залата нямаше да побере всички тях и ескалиралите им емоции.
- Сигурен ли си, че няма да паднем? – прошепна в ухото му момичето, беше го стиснала здраво въпреки той да я държеше, слабините й се притискаха в неговите и той буквално можеше да почувства възбудата й. Падането като че ли не я интересуваше особено.
- Не се тревожи – отвърна й по същият начин. – Аз не изпускам плячката си.
     Свали я на земята и я остави отпред да се върне към заниманието си да показва прелести, грабна микрофона и изкрещя поздрав към феновете. Много от момичетата в залата пищяха в истерия и махаха към него, изпълнението му им беше докарало моментален оргазъм, от които повечето дори не се срамуваха. Та нали това бе целта на подобни концерти, да изкарат наяве най- първичното у присъстващите. Секс, насилие и рокендрол.
 
     След концерта феновете ги наскачаха буквално като бълхи. Някои бяха сдържани и искаха само автограф и снимка, повечето обаче, главно момичета, се впуснаха да им се натискат, да ги прегръщат, да се събличат пред тях, някои от тях дори се сбиха за вниманието им. Охраната изхвърли три, които се държаха повече като озверели диви животни, отколкото като жени – деряха с нокти, пищяха и раздаваха ритници.
- Ако съм знаел, че това ме чака, след като се включих в бандата – клатеше глава Уил и се смееше.
     Седяха зад пет дълги бели маси в голяма празна силно осветена зала, от трита входа не спираха да се точат тълпи и скоро вътре почерня от хора.
     Млад мъж с дълга коса и много грим дойде да покаже на Уил своята татуировка на феникс, обясни, че я правил при едни от най- добрите татуисти в Америка. Той се изживяваше като готик водач и имаше няколко фотосесии за местни списания.
     Поведението му обаче ги отблъсна, важниченето в момента, в който малко се прочуеха, надменното поведение... Повечето хора се опияняваха от вниманието и започваха да се надуват. Уил се чудеше кога ли въпросният щеше да се спука и да издиша.
 
- Добре ли ти е ръката? – едно от момичетата бе залегнало върху масата така, че гърдите й бяха на показ пред Майк, който се стараеше да не ги реже твърде грубо. – Свири страхотно нощес. Мога ли да направя нещо за теб? Имаш ли си приятелка?
Той кимна с благодарност на охраната, когато я изтикаха за да направи път на следващата, която бе облечена във фетиш латексов костюм и сутиен с каиши във формата на пентаграм.
     Малко по- нататък Тони подписваше свои стари палки, уловени на някой от предишните им концерти. Една от жените без предупреждение седна на масата, наведе се и вкара език в устата му, охраната я извлече навън само за да освободи място на група момчета, които се сбиха пред него кой копирал по- добре неговото свирене.
- Може ли снимка… - едно от момичетата се пресягаше, но бе изблъскана от друга която със сила се вмести пред Честър.
- Винаги съм харесвала светлокоси – каза, мръснишки смучейки пръста си. – Знам, че имаш дете, но… Искам да ми направиш едно, още сега.
- Мърдай, уличнице, чакай си реда! – една доста по- едра от нея я изблъска, жената я изгледа с презрение, не отстъпи.
- Ти заемаш място за двама, прасе!
Първата все още се опитваше да се вмести за снимката, другите две се разпищяха и се сбиха, хващайки се за косите, охраната се спусна да ги изведе навън.
На тяхно място обаче идваха още и още.
     Това не беше нищо, обаче, сравнено с тълпата, спряла се пред Алекс. Буквално бяха затрупали масата му и имаше такива, които сваляха блузките си и оставаха по без нищо пред него.
- Да закрием сесията – Уил се наведе към Майкъл. – Това е кошмар. До сега не са си позовлявали…
Майк не го чу заради писъците на две от тях, които се бяха облекли като котки, носеха изрязани горнища, черни котешки уши и опашки, и се опитваха да привлекат вниманието им.
- Добре, писна ми! – рече той в един момент и удари в масата плаката, който някой му подаваше да подпише. Едно от момичетата се нареждаше за трети път на опашката.
     Майкъл се изправи, стъпи на стола си и се качи направо на масата, охраната, феновете и дори момчетата се сепнаха. Той изсвири с пръсти и спука една от бутилките с вода, която пръсна над главите на събралите се, повечето от тях се умълчаха.
- Да не сте някакви животни?! – кресна им. – Това ли ви е предаността, която показвате към нас?
На лицето му бе изписано изражение, близко до бяс. Очите му може да не бяха червени, но събралите се се уплашиха от него и отстъпиха назад.
- Ако не искате от следващият концерт да въведа номерчета, които да теглите, спрете да се държите като маймуни! Или ще ви изхвърля! – извика.
- Бива си го – вдигна вежди Тони, пред който група момичета бяха занемяли и не смееха да мръднат.
- Не можеш да ни изхвърлиш! – викна някой в тълпата. – Алекс командва!
Сред феновете се надигна мърморене.
Майк присви очи и видя размирницата, една от празноглавите хубавици, които се блъскаха и пререждаха.
- Ти – посочи я – вън!
Тълпата се раздели, когато едрият охранител тръгна към нея, сграбчи я и насила я изведе навън.
- Тия двамата – кимна към две момчета в левия ъгъл – също.
- Нищо не сме направили! – развика се едното, докато още един от мъжете, които отговаряха за реда се смеси с дошлите и тръгна в негова посока.
- Тук не се пуши, тиквеник такъв! – сряза го Майк, сетне слезе от масата, но не седна повече на стола си.
     Много от феновете бяха снимали случката, до вечерта излязоха изказвания, че Майкъл не може да контролира нервите си и се е държал ужасно с феновете, изхвърляйки ги от сесията за автографи.
- Това не са фенове, а разгонени кучки – коментираше някой.
- Показват ни секс, а се сърдят като им отвърнем със същото – тропаше с крак русата, която Майк беше наредил да изхвърлят.
- Никой не ти е искал задника на масата, ти не си достатъчно добра за някой от тях.
Заформи се поредният скандал, акаунти в официалният им сайт се триеха без предупреждение, Уил се обади на момчетата от екипа, които отговаряха за онлайн профилите на бандата в социалните мрежи да заключи временно опцията за коментиране.
- Каква нощ – Честър лежеше на дивана в турбуса и разтриваше слепоочието си. – Какво им става на тези хора?
Майк мълчеше, беше много сърдит и не искаше да обсъжда случилото се.
     Дали беше заради концерта, мислеше си Алекс, седнал срещу тях, светлината на вграденото осветление се отразяваше в идеално полираното им лого малко вдясно от него. Или заради отсъствието му? Нещо се беше променило у феновете им.
„Сатаната се е вселил в тях”, щяха да кажат в утрешните вестници свещениците и местната църква. „B.L.O.O.D. взеха разума и непорочността на децата ни.”
 
     Наистина ли феновете им мислеха, че могат да станат част от живота им? Алекс не го разбираше. Той не влагаше подобни послания в това, което правеше на сцената. Забавляваше ги, предизвикваше ги, не приемаше факта, че някои от момичетата всъщност реално изпитваха чувства към него, че си мислеха, че нещо можеше да се получи.
     Не, че през годините не бяха опитвали с фенки по купони, организирани от тях, или след концерти. Понякога цялата дандания си заслужаваше. Това обаче беше само секс. Само поза. Те никога не отговаряха на сълзливи съобщения, на призиви за любов, на заплахи за самоубийства.
     Любов, помисли си Алекс и изражението му помръкна. Имаше цялото време на света, а не бе намерил това нещо, чувство, емоция, или каквото там смъртните го наричаха. Беше обичал Ана, но тогава бе още много млад, дори не знаеше какво щеше да прави, ако тя се бе съгласила да я превърне. Радваше се, че не го направи.
     След нея имаше няколко други, не, че ги обичаше. Запозна се с тях, онези, пред които се разкри го нарекоха чудовище и си тръгнаха. Една от тях уби в яростта си, изчезна за няколко години, след това всичко се повтори.
      Дългите му тънки бледи пръсти обикаляха отвора на чашата. Тони и Уил се препираха за станалото, той не ги слушаше.
Имаше една, която си мислеше, че беше обичал, но тя умря заради него. Ръката му се разтрепери върху чашата, хвана я и я обърна на екс, след което рязко стана .
Честър беше се изправил на мястото си и дрънкаше нещо на китара, свиреше Everlasting, Тони барабанеше с пръсти в такт.
     Алекс се пресегна, изтръгна китарата от ръцете му и я метна към черното стъкло, грифът се отпра отведнъж и остана да виси на струните, когато китарата падна на земята. Стъклото не се счупи, беше бронирано, както Майк беше поръчал, който сега гледаше с широко отворени очи към него.
Алекс се врътна и косата му се заметна след него, скривайки се в спалното помещение. Четиримата продължаваха да гледат зинали след него.
- Какво направих? – осмели се да проговори Честър.
Майк си пое въздух и изпуфтя, сетне се изправи с изражение, сякаш се приготвяше да изкачи стръмна планина.
- Ще се погрижа – каза само и излезе на пътеката.
- Аз ще отида – изпревари го Честър и също се скри зад черната врата, където вампира беше изчезнал преди малко.
     Откри го да седи в последното помещение, залата за съвещания. Въпреки, че навън беше студено и автобуса се движеше с висока скорост, прозорците бяха отворени. Той седеше, вдигнал крак на коляното си, изражението му беше смразяващо.
- Нещо против да затворя? – Честър го заобиколи и отиде да хлопне двата прозореца, течението разлюляваше щорите. Алекс не го удостои с отговор. – Може ли да седна? – попита пак той, и след като и този път не беше изгонен реши, че беше безопасно да се настани в един от поставените U образно дивани. – Какво по дяволите ти става?
     Алекс мълча дълго. Гледаше пред себе си, линията на веждите му сега почти се бе сляла заради сянката, хвърляна по средата, беше се навел леко и светлината не достигаше очите му.
- Тая песен е тъпа – каза накрая, когато търпението на Честър беше на изчерпване и щеше да попита отново.
- Тъпа? – повтори той. – Това е наша песен. Половината текст е твой, доколкото си спомням…
- Няма значение, тъпа е – прекъсна го чернокосият.
- И за това трябваше да ми счупиш китарата? – попита Чаз.
- Ще ти купя нова.
-Това ми беше една от първите китари, носеше ми късмет…
- Ще я дам да я залепят – изнерви се Алекс.
- Заради феновете ли стана това? – смръщен попита Честър и вдигна ципа на сивото си горнище, все още беше студено тук.
- Не.
- А защо? – наведе се напред той. – Всички сме изнервени, на всички ни дойде много, но…
- Защото е тъпа песен! – извика вече Алекс и Честър подскочи. – Защото няма такова нещо като сродни души, вечна любов и на баба ти хвърчилото! – сопна се той. – Писна ми от тия клишета, майната й на поезията!   
     Честър въздъхна дълбоко, преди отново да каже каквото и да било. Подвоуми се, после попита:
- За нея ли мислиш?
Алекс направи неопределен жест. Не му отговори.
- Човече, съжалявам за станалото. Така и не говорихме за това, след като се прибрахме от Маями.
- Няма какво да говорим – посече го той. – Аз предизвиках смъртта й, а сега някакви разлигавени момиченца ми се подмокрят и аз трябва да се правя, че нищо не е било от добри маниери. Сякаш съм шибано тяхно притежание, след като съм излязъл да пея пред тях…
- Успокой се! – прекъсна го Честър, преди червеното да бе плъзнало в очите му и той да беше изгубил контрол. – И аз се чувствам така – каза след малко. – И на мен не ми е приятно да замесват детето ми. Майк обмисля да пусне вип билети с ограничен достъп до сесиите.
- Страхотна идея – скръца със зъби вампира. – Няма да са двеста, а двайсет. Каква е разликата?
- Като са по- малко няма да си позволяват да избухват – предположи
светлокосият.
     Двамата помълчаха още малко, въпреки включеният климатик в залата не се стопляше. Скоро можеше и да завали от буреносните облаци, надвиснали над главата на Алекс.
- Кажи ми нещо – след малко рече той, все така загледан пред себе си – Обичал ли си я наистина?
- Ейми? – не разбра Честър. – Питаш ме дали съм бил влюбен в нея?
- Нещо такова.
Тъмните му очи обходиха линията на дивана, спряха се при малката мивка на плота отсреща.
- Не знам – каза накрая. – Мислех, че ми е време да имам семейство, не мога да кажа, че съм си изгубил ума по нея и съм се носил на крилца. Обичах я, поне така мислех, преди да заживеем заедно, но всичко ми беше като в мъгла.
- Само потвърждаваш думите ми – Алекс се изправи и отвори вратата на излизане – няма такова нещо като истинска любов. Това е просто мания да притежаваш някого.
     Може би, помисли си Честър. Кой, ако не четиристотин годишен вампир щеше да знае по- добре?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-07-21
прочитания: 51
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход