StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,151
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 308,005
   Точки: 2,633,322
   Съобщения: 133,409
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Майкъл част 1

- Намали тая музика! Да не си се побъркал!

Майк подскочи, когато вратата се отвори толкова рязко, че рамката се разтресе и част от мазилката се откърти. Баща му стоеше на вратата и жестикулираше към уредбата, поставена под пентаграма и масата с готическият олтар.

Бащата на Майкъл беше висок чернокос мъж със стабилна физика и правилни черти на лицето, той приличаше на него, с изключение на устните, те бяха по- плътни и завършени, като на майка му.

      Майк беше седнал на рамката на леглото си, подпирайки се на стената и рисуваше нещо, тъкмо го беше измислил, броня за персонажа от историята, която пишеше, музиката така допълваше героят, сякаш беше създадена за него. Първата му електрическа китара бе поставена в стойката си под прозореца като на пиедестал, той я боготвореше. Когато най- сетне си купи китара въпреки възраженията не техните, че само простаците и утайката се занимавали с рок музика, това беше най- хубавото нещо, което някога бе имал.

- Какво ти пречи? – Майк понамести очилата на носа си и изтри сгрешените линии, ръката му бе трепнала, когато вратата се отвори.

- Цялата къща се тресе, намали!

Вратата се удари затворена.

Майк изломоти нещо, не намали, продължи да си рисува, но беше подразнен.

Тъкмо смяташе да запише мисъл, която му бе хрумнала за героя му, когато вратата пак се отвори, този път беше майка му.

     Тя бе малка изискана жена с естествено червено-рижава коса, триъгълно красиво лице и властно изражение.

- Спри. Този. Звук.

Малките и ръце се заковаха на кръста й, тя изгледа него и цялата му стая като да бе застанала пред бунище, въпреки той да държеше сравнително чисто.

- Веднага!

- Това е музика – вдигна вежда Майк.

- Съседите ще извикат полиция!

- Пет и половина е – отбеляза той. – Никой не може да ми каже нищо до осем и половина.

- Не мога да измия чиниите от теб, не мога да наготвя, спри тая дандания! Ти не си нормален човек!

На него му прекипя. Остави листовете и свали крака на земята.

- Значи съседите са ти по- важни от синът ти – присви очи той.

- Омръзна ми да ме излагаш, момче! Качваш се на главите на всички ни, накрая ще замина и няма да се върна повече тук!

- Чудесно. Така каза и предишните три пъти!

- Ако не бяхме ние с баща ти, да си умрял от глад до сега, въшливите ти приятелчета ли ще те изхранват? Ричард, сигурно?

- Не обиждай Рик – ядоса се той. – Пък и ти никога не готвиш, прислугата готви, последно кога си свършила нещо за това семейство?

- Срам ме е от теб! Долно същество такова! – викна майка му и затръшна вратата на излизане.

- Я си ходи на...

Той заключи вратата и се върна на мястото си, но беше започнал да трепери. Опита отново да рисува, ръцете му се тресяха хвърли повторно листовете и скри лице в шепите си. Мразеше родителите си, винаги му вдигаха скандали за глупости, извиняваха се с това, че му осигуряваха добър живот, пътуваха непрекъснато и го оставяха да ходи като развързано куче без да се интересуват от него. Героят, който рисуваше беше от разказ, който бе спечелил първо място в местно списание за литература, никой от тях дори не пожела да прочете историята му.

     Майк изруга няколко пъти, измъкна няколко черни ризи от гардероба и сложи тази с дяволските рога, изпръска спрея за коса докато изправи косата си и излезе от стаята си подтичвайки. Взе някакви пари от купичката до вратата, майка му не го поглеждаше, баща му не попита къде отива.

     Къщата им беше богата, самостоятелна и двуетажна, такива по това време струваха състояние. Предната врата бе увенчана с арка от жълт мрамор, само моравата отпред можеше да побере паркинг за тирове. Вътре всичко бе в класически бароков стил, френски прозорци, завеси от плюш в златно, отделно помещение за прислугата, кухнята заемаше половината от първия етаж. В задния двор имаше игрище за миниголф и басейн, Майк никога не ходеше там.

- Рик, аз съм – каза набирайки, вървейки по пътеката към входната врата. – Зает ли си? Да, извикай ги. До половин час съм пред пощата, ще те чакам там.

      Бяха на по десет – единайсет години, хлапета, кой натирен от родителите си, кой работещ на черно, намериха си пейка в парка и Майк им подаде шот уиски, беше го прибрал от минибара в къщата. Ричард беше високо длъгнесто хлапе с кестенява рижавееща дълга коса, беше на дванайсет, най- големият и най- опитният в компанията. Всички знаеха как бе откраднал водка под носа на полицията в една бензиностанция, това вече бе нарицателно за него.
Запознаха се един ден в общата компания, Рик си играеше с автоматичен нож, Майк обожаваше ножовете и веднага му направи впечатление колко бързи рефлекси имаше новият, той му предложи да опита, заприказваха се, пушиха, напиха се и започнаха да се виждат заедно с останалите, Майк го боготвореше.

- Дай ми да си дръпна – Ребека, тринайсет годишната приятелка на Ричард се наведе към Майк и пое цигарата му, тя бе приятелка на всички, всъщност, развиваше се по- бързо от другите момичета и беше хубавичка, канеха я навсякъде, тя се отплащаше добре.

Манди седеше от другата страна на Рик, след малко дойдоха Джак и Алън, вторият беше от училището на Майк, той даде алкохол и на тях и забавата започна. Когато видяха, че патрулката обикаля по алеите се вдигнаха и се замъкнаха в една от изоставените къщи на главната, наричаха я Уейстленд.

     Къщата бе стара сграда с офиси, сега изписана изцяло в графити и с изпочупени прозорци. Не само те я посещаваха, главно по- големи деца идваха да се друсат тук, те се вмъкнаха и се качиха на втория етаж, където си бяха пригодили малко леговище от стар издънен диван, застлан с абсурдна индийска луксозна покривка, за маса използваха стара гума с фазер, осветление нямаше, бяха наредили свещи.

- Не мога, човече, ще се изнеса – Алън, русолявото дългокосо хлапе удари по крака си, скъсаните пънкарски панталони бяха изгубили цвета си, но той все тях носеше.
- Скоро – Рик си дръпна от свита на ръка цигара и изчака да му подейства. – Скоро ще влезем в гимназия, този ад ще свърши, повярвайте ми.

Минди беше някак странно тиха, когато Джак се опита да я целуне, тя го избута от себе си.

- Не знам дали ще се свърши – призна си. – Баща ми ми посяга. Казаха, че няма да ми позволят да отида в пансион, когато постъпя в гимназия...

От очите й се застичаха сълзи, Ребека бе затиснала устата си с ръка.

- Хайде стига – Рик се надвеси към нея и я прегърна през раменете. – Ти си силно момиче, нали?

Подаде й да си пийне, тя се закашля.

- Точно така, браво на моята Минди.

Майк гледаше, беше твърде некадърен в успокояването, възхищаваше се как приятелят му съумя да я успокои.

- Майки. Хлапе!

Той се върна в реалността, Рик му подаваше цигарата.

- С теб всичко наред ли е? – попита.

Майк кимна, не искаше да звучи като женчо, да се оплаква, особено пред момичетата. Дръпна си и подаде цигарата нататък.

     Светлината от разнебитените прозорци намаля и съвсем изчезна, когато вечерта се спусна над Ню Джърси. Жълтият графит с надпис „звяр” на стената сега доби вид на очи в мрака, стори ли му се, или покрай прозореца пробяга сянка.

- Да не те е страх от тъмното? – Минди, която беше спряла да плаче и бе изпила значително количество алкохол, а беше и пушила джойнт, сега се премести до него на едно от импровизираните кресла, направено от втора гума и стар дюшек, седна и дупето й хлътна.

- Мен ли? – опита се да звучи нехайно той. – Мрака е мой водач.

- В мрака се случват интересни неща – потвърди тя, наведе се и го целуна.

     Майк отвърна, но не беше толкова въодушевен като нея, все поглеждаше към Ребека, която сега бе седнала до Ричард и докосваше слабините му, Майк винаги я беше харесвал. Минди беше хубава, естествено руса но някак безхарактерна. И все пак пое целувката й, която беше някак недодялана.

- Иска ми се – тя се сгуши в него и облегна глава на рамото му – да има място, където да се скрия от всичко. Където други да не могат да влизат.

- Винаги можеш да се скриеш при нас, ние ще те пазим – опита се да последва той примера на приятелят си.

Минди не отговори, остана подпряна на него, Майк се запита какво ли щеше да стане с нея след като се прибере.

     На другия ден се видя с Рик, който беше събрал няколко момчета в парка, беше събота, играеха хек, Майк се приближи сковано и кимна към тях.

- Зрасти, Майки – ухили му се Рик. – Ще играеш ли?

Той поклати глава, не беше особено добър в подобни игри, а и мислеше, че изглежда глупаво да подскача, гонейки плетеното топче. Пооправи косата си и седна на пейката, Ребека беше там, поздрави я.

По- късно седяха, бяха се уморили от хека, някой беше купил тайно бира.

- Какво става, хлапе? – Ричард отпи дълга глътка без дори да се задави, Майк трябваше да задържа въздуха си преди да преглътне, горчеше му, не обичаше особено бирата.

Рик го сръга и той се направи на разсеян, обръщайки се надясно, където Ребека разговаряше с едно от другите момичета, тъмната коса падаше по оголените й рамене, беше наистина хубава, помисли си.

- Харесваш я, нали?

Той се сепна и се обърна на другата страна.

- Покани я.

- Не знам – Майк се заигра с ключодържателя си.

- Защо си такъв, виждал съм те като свириш на китара, преобразяваш се. Може би трябва да донесеш китарата си да посвириш пред нея, ще лапне веднага.

- Аз... Не съм си научил таблатурите – измърмори.
Не би изнесъл китарата си от къщи, грижеше се за нея като за жив човек, забърсваше я от праха, ако я донесеше тук веднага щяха да я награбят и да я направят на нищо.

- Хайде, Майк – побутна го по- голямото момче. – Веднъж се живее. Ако те отреже има още пет момичета, Беки не е единствената.

     Той изпуфтя и стана от мястото си, само за да спре Ричард да му намила на главата. Не искаше да се показва като шубе пред него. Та тя беше просто момиче, и се бе натискала с много момчета от компанията им. Какво пък, каза си, щеше да се пробва.

     Майк приближи бавно и застана отстрани до групичката, те се смееха и кикотеха. Имаше някакво момиче в розова блузка на точки, абсолютно невинна и неадекватна, една от новите говореше бързо, взела думата на останалите, Ребека се смееше, беше облякла бяла блузка с имитация на яка на костюм, разкопчана на гърдите й, Майк се загледа.

- Оо, зеленоочко – погледна го и той сведе поглед, не оцени това като комплимент, по- скоро като задявка.

Майкъл имаше изумителни изумрудени очи още от малък, чувстваше се зле, че трябва да носи очила, мислеше, че те го загрозяват. Разтри с крак земята и се опита да се усмихне.

- Беки, може ли... Може ли да поговорим за малко? – смутолеви.

- Да, за какво? – тя се обърна към него.

- Ами... На саме – кимна зад себе си.

Другите момичета веднага започнаха да подвикват и мърморят, Майк срещна погледа на Рик, който му смигна окуражително.

     Когато се отдалечиха, Ребека постави ръце на кръста си и наклони глава.

- Какво има, Майк, какво щеше да ми казваш?

Той преглътна, езикът му се беше вързал. Искаше да й каже, че я харесва, но нищо не се получаваше. Спомни си за китарата си, ако сега бе тук, може би би й го изпял в песен.

- Може ли да те целуна? – изстреля и зачака камъни да завалят по главата му.

Момичето стоеше, както го гледаше се засмя и той се почувства глупаво. Прибра ръце в джобовете си.

- За това ли било всичко? – попита го. – Искал си целувка?

- Ами – извъртя очи той.

- Ела с мен – хвана го за ръката и го поведе, освирквания и викове ги следваха по целият път.

     Имаше едно заграждение от високи метални листове ламарина в парка, където някога някой щял да строи нещо, така и не го бяха довършили, сега изписано в графити, повечето го ползваха за усамотение. Беки заведе Майкъл отзад и го пусна чак когато се скриха от погледите на всички.

- И аз те харесвам – каза му, докосвайки носът му със своя. – Не е нужно да си толкова плах.

- Не исках да те обидя – измисли си извинение той.

- Защо да съм обидена? Сега всички ще знаят, че съм целунала момчето с най- зелените очи в училище.

Наведе се към него и той можеше да почувства топлите й устни върху своите. Тя беше уверена, пое всичко в свои ръце, а после притисна тяло в неговото и сърцето му заблъска силно в гърдите издайнически.

- Добре ли беше? – попита го Рик, когато той се върна при групата все още поруменял.

- Тя е много хубава – успя да каже само.

- Да, така е – потвърди  по- големият.

     Майк го чувстваше като по- голям брат, дори да нямаха нищо общо наглед. Рик го беше научил да се пази ако го атакуват с нож, дори му подари такъв – съвсем малко сгъваемо ножче с инкрустирана ръкохватка на старият бряг на Джърси и кейовете, Майк си го пазеше като очите.
С Ричард не беше трудно да говори, не се чувстваше и неудобно да си изкаже проблемите, точно както сега направи.

     Разказа му за родителите си, как майка му все го обвинява,  как не проявява интерес към музиката му, как нарича любимите му изпълнители животни и изверги. Баща му пък не искаше да се намесва, крещеше му от време на време, даваше му пари, рядко започваше разговор по- различен от „Намали музиката” и „Изчисти  стаята си”. За тях най- важно бе стаята да е изчистена, домашните му да са написани и съседите да не споменат нещо лошо за тях пред другите.

     Следващата седмица те пак отсъстваха, прислугата му приготвяше закуската и переше дрехите му, бяха отишли да си купят яхта и обикаляха по брега, не предложиха да го вземат. Вече свикнал, Майк прие това като възможност, взе пари и отиде с компанията на вечерно събиране, надяваше се отново да се види с Беки, но когато тя не се появи едно от другите момичета я замести, той послуша Рик и не вложи в това някакви чувства или очаквания. Целуваха се, новата боравеше умело с езика си, но не му направи комплимент за очите, просто се натискаха, а после стана от него и отиде да се напие.

     Година по- късно Майк беше на единайсет, беше написал първата си песен, изцяло негова, свиреше с Джак и си мечтаеше за група, родителите му казаха, че ще се местят, новата къща приличаше по- скоро на обитавана от духове – огромна, запусната, в края на града, заобиколена от гори, точно като във филм на ужасите. Имаше двайсет и три спални, три кухни, оградата бе като на гробищен парк, той дори не пожела да влезе. Когато все пак го направи се скри в една от спалните и заключи вратата. Как щеше да се вижда с Рик и другите сега, тази къща бе на километри от централната част на града, на практика беше извън града, можеше да го види мъничък в далечината, заставайки на прозореца.

- Не искам да оставаме тук – каза им. – Предишната къща повече ми харесва.

- Продаваме предишната къща, какво не разбра? – за стотен път каза майка му.

     Месец след това двамата с баща му заминаха на почивка с новата яхта, забавиха се повече от месец, баща му се обади да каже, че намерили изгоден имот, който решили да купят. Забавиха се още, уточнявайки бизнеса, който бяха започнали там.
Накрая Майк спря да гледа календара, спря се ослушва за звънеца, спря да подава нос към входната врата, която нямаше как да бъде видяна, алеята се виеше между огромните страшни дървета, които скриваха всичко от поглед. Можеше някой да го убие тук, никой нямаше да разбере.

В изблик на ярост, Майк звънна на два три сайта и поръча мрачни декорации за стаята си, кристален бокал с дракон и имитация на човешки череп в реален размер, и най- накрая негов собствен нож, красива кама с черна дръжка. Нареди ги на същата маса, която бе имал в предишната си стая, възстановявайки нечистият олтар. Питаше се какво е направил, за да го наказва Бог така, родителите му го бяха учили да почита Бог и да не дръзва на оспорва волята му. Защо волята му беше да бъде далеч от приятелите си, забравен в тази проклета къща като тъмница?

     Майк така и не осъзна, че родителите му нямаше да се върнат, бяха му оставили банкови сметки, които прислугата съблюдаваше докато се грижеше за него, караха го и го връщаха от училище, а след време и където си пожелаеше, но се чувстваше отблъснат. Никой от съучениците му не се движеше с подобни автомобили, беше го срам от положението му, мразеше родителите си, задето му причиняват това. Искаше нещата да се променят, и много скоро това щеше да стане. Както беше казал Рик – скоро щяха да постъпят в гимназия.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-05-06
прочитания: 63
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход