StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,769
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,780
   Точки: 2,663,854
   Съобщения: 169,862
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Машина

     Здравейте, смъртни. С Майк проведохме разговор, по- скоро той ме би по главата с черновата. Стигнахме (той стигна) до извод, че последните няколко части не бяха особено реалистични. Уил го прие добре, жена му беше щастлива, Тони и Честър обявиха гладна стачка и отидоха да пият в кухнята.

Като персонаж от история, писана от върл фен на свръхестественото, хеви метъла и идеята, че всеки трябва да си получи заслуженото, махвам с ръка и изтривам битки, митки и така нататък. Ще ви пуснем нещо коледно.
Пък и да не ви харесва, какво ми дреме, аз съм вампир :D
 
Алекс
 
 

 
П.С. Що за неуважение, Алекс! Така не се говори на феновете!
Много се извинявам за езика му, и изобщо не съм го бил с нищо
по главата! Все още.
Весели празници на всички, отивам да се разправям с него.

Майкъл
 
 
 
 
 
 
     След партито, което излезе от вратите на клуба и хората празнуваха до пет сутринта, някоя от медиите беше писала, че B.L.O.O.D. са били по рекорди всички останали рок групи по частни партита. На мен не ми дремеше особено, ако трябва да съм честен, отпразнувах го, не убих никого тази вечер, Майк беше разсеян за момент от ежедневните проблеми, другите се забавляваха също. Мина добре, смея да кажа.
     Докато смъртните ми съквартиранти закусваха, аз седях в студиото и дрънках на китара, беше ми дошла нова идея и се опитвах да я изкарам от главата си. Инатеше се, гадинката, но и аз бях упорит, и накрая се получи нещо, още не бях сигурен какво.
 
     Докато свирех, вратата се отвори, Тони се намъкна, сега беше облечен с абсурдна сива тениска с розов заек на нея, понякога имах чувство, че това хлапе никога нямаше да порасне.
- Не слезе да закусваш – отбеляза. – Майк прави палачинки, толкова се е вдъхновил, че дори импровизира в рецептата.
- Нали знаеш, че моята закуска съдържа други неща? – казах разсеяно и повторих онзи риф, краят все ми се изплъзваше.
     Да, от време на време се присъединявах към тях, нямаше да умра без човешка храна, по- скоро го правех за да угодя на идеята им за семейство, или каквото и да бяхме там, събрани заедно: истерик, кръвопиец, маниак на тема ред, маниак на тема мускули, и откачалник, който никога не си решеше косата.
- Беше тежка година, пич – Тони се облегна на стената и се заигра с веригата на панталоните си. – Той беше на ръба, пиеше, друсаше се, започна да се наранява, не спираше да повтаря, че е предал най- добрият си приятел и не може да живее с това.
     Спрях да свиря. Никак не ми се искаше точно сега да ме започват с подобни излияния. Тази година бе тежка и за мен, избих десетки хора, докато осъзная кой съм, а сетне и се опитвах да се върна, да надделея над чудовището в себе си. Може би трябваше да го оставя да вилнее, сигурно така щеше да ми е по- лесно.
- Майк е кретен – заявих. – Продължава да ме третира като човек, за всичките тия години така и не осъзна, че не съм човек. Нито пък, че да бъдеш човек е такъв велик принос. Огледай се, виж какво хората направиха със света.
Той поклати глава, стовари ръка на рамото ми с нещо между огорчение и умора, и рече:
- Единственият кретен тук си ти. Опитваш се да отричаш себе си. Продължавай, удава ти се.
Обърна се и излезе.
 
     Мамка му, как го мразех, мислех си, докато слизах към общата стая, това хлапе можеше да ти влезе под кожата. Накара ме да се почувствам като идиот. Тъп смъртен.
     Когато влязох, групата се беше събрала пред телевизора, Уил този път седеше на дивана до Честър, в неговата чиния имаше най- много, но той умело работеше по въпроса да омете всичката храна. Тони беше седнал на срещуположният диван, Майк седеше в креслото, смееха се и обсъждаха нещо дребно от ежедневието.
     Останах да ги гледам за миг и отново, за кой ли път се запитах по каква наредба точно те бяха изпратени, и точно тук, и защо аз е трябвало да ги срещам. Дали това бяха някакви въртели на съдбата, или чиста случайност?
В този момент Майк наистина би ме халосал по главата. „Случайности не съществуват”, казваше той.
- Ти се дотътри – отбеляза Уил с пълна уста като ме видя.
Майк веднага скочи и ми донесе чиния, вече нямах избор, приближих се и седнах.
- …Нямаше фал, човече, той стреля от десет метра… - палеше се Уил, и отхапа половин палачинка на веднъж, навита на руло.
- Нали го видях – посочи към телевизора Честър.
- Ако имаше фал, съдията щеше да отсъди…
- На съдията му плащат за кого да вика, престани да се правиш на неразбиращ – подразни се вече светлокосият.
     Майк беше сервирал направо тук, на холната маса, камарата с палачинки в подноса се стопяваше, докато другите си допълваха чиниите, смееха се и коментираха мача. Тони ми хвърли поглед и се подсмихна, не каза нищо.
     Може би, помислих си, си струваше да изгубя някоя и друга година с тези хора, намерих си временно място сред тях, и те ме приеха. Погледнах към Майк, който рядко си позволяваше да разпусне, още по- рядко се усмихваше или прекарваше деня в бездействие, пропилявайки сутринта пред телевизора. Той беше увреден психически, както много други, но за разлика от тях се опитваше да стои на краката си, да върви напред, правеше го с гордост. Това у хората уважавах.
- Какво толкова правеше в студиото рано сутрин? – чух го да пита, направих се на разсеян.
- Измислих нещо ново – признах си. – Тоя тъпоглавец ми се натресе точно докато разсвирвах – кимнах надясно.
- Закуската е най- важното хранене за деня – отбеляза Тони. – Не бива да пропускаш.
- Подкрепям – посочи го Уил с вилицата, и намаза поредната палачинка с някакво сладко, натъпка я цяла в устата си и грабна следващата.
- Прав си – съгласих се, няма да пропускам.
Оставих зъбите ми да се покажат и се наведох към него, той се развика и вдигна ръце пред себе си, останалите гледаха и се смееха.
- Ето го, вкара, видя ли! – извика Уил и посочи към телевизора.
- Пак имаше фал.
- Привиждат ти се някакви фалове на тебе…
- Мисля, че няма да забележат, ако се изнесем до студиото – отбеляза Майк.
- Давай, че едва ги изтрайвам – Тони излезе иззад масата и тримата тръгнаха нагоре, докато Честър и Уил се препираха относно играта.
 
     Влязохме в студиото и пак подхванах китарата, онази същата, която бе стояла на постамент толкова време, докато ме нямаше. Сигурно ми беше вродено да се занимавам с това, пръстите ми се стрелкаха по струните без никакво усилие, мелодията просто се изливаше, Майк грабна баса и нещо започна да се получава, това ме накара да се усмихна. Тони влезе с барабаните и както ставаше когато работехме заедно, нещата започнаха да се получават.
След малко дойдоха Уил и Честър, и двамата обичаха спорта, но музиката беше тяхната дрога. Всеки зае мястото си и всъщност в късният предиобед измислихме нова песен. Пасвахме си в това като зъбни колела на някаква странна машина.
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-12-23
прочитания: 41
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход