StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,457
   Потребители: 12,382
   Автори: 4,014
   Коментари: 319,186
   Точки: 2,650,971
   Съобщения: 154,576
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мълчанието

Олга беше човек със собствено мнение. Освен това го казваше право в очите, независимо кой е. Такива работи като съобразяване с шефовете, лустросване, подмазване, притворство, й бяха чужди. Колежките й отначало се дразнеха, но с времето я оцениха- знаеха, че ако каже "днес изглеждаш чудесно" това е истина; а ако каже"този цвят не ти отива" пак е истина. А на шефа "тази методика не е много удачна" значи има нещо вярно в това...Мислите си, че такъв човек е невъзможно да се промени? Грешно мислите, и тя самата-също. Има един велик учител за всички и за всичко- животът!


Първият път, когато си каза "Замълчи! Мълчанието е злато" беше, когато снахата и каза"лельо Олга". Беше чула от една приятелка, че нейната снаха вече 15 години се обръща към нея така.  Нима е лелката-съседка?! Знаеше, че никога няма да стане майка на снахата, уж беше подготвена да не й казва "мамо", но това... принизяване до лелка... Свекървата на Олга не беше лоша жена, но езикът й не можа да се обърне на "мамо", затова караше без обръщение. Но Олга си замълча- тя ли ще оборва народната мъдрост!


Неизвестно защо, снахата обичаше да се оплаква от мъжа си точно на Олга. Дърдореше ли, дърдореше за отрицателните му черти, без да спомене и една положителна, а Олга мълчеше, мълчеше, чудеше се това момиче не осъзнава ли, че говори за сина й... Накрая Олга не издържа и смънка нещо от рода, че и той си има положителни черти- помага й в домакинството, почти само той готви. Но снахата имаше веднага отговор- можела да се справи и без него- ще си наеме домашна прислужница, имала финансова възможност! От тогава Олга само слушаше и мълчеше...

Снахата кръсти сина си на майка си. Нищо, тя го е носила и отгледала и има право да си избере име. Запази мълчание- злато е то!Но името беше свързано с неприятни емоции от нейния собствен живот. Мъжът и настояваше първородният им син да се казва Стоян, като баща му, а Олга искаше на баща й, Александър, защото знаеше, че нейните родители ще им помагат в живота, както и стана. Но Олга загърби лошия спомен и въпреки името, много обичаше внучето си. В този живот нямаше празно! Може да нямаше син Стоян, но имаше внуче Стоян. Много добър урок и даде животът!

Мълчанието се налагаше вече и към сина- той беше голям човек, със свои виждания за живота, със съпруга, дете и свое домакинство. Тя го изслушваше и замълчаваше, когато решеше, че е необходимо. Убеди се, че в някои случаи мълчанието е форма на дипломация. Изкуство си беше да знаеш кога да замълчиш!
Така се изнизваха годините, а Олга натрупа много "злато". То се изразяваше в това, че беше в чудесни отношения и със сина, и със снахата... и всички бяха доволни.

 

 

 

 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2020-01-16
прочитания: 34
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход