StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,900
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,577
   Точки: 2,642,923
   Съобщения: 147,293
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Магия за любов

Щом я видя той затаи дъх от възхищение, длъжен да признае пред себе си, че никога досега не беше виждал толкова красиво и усмихнато момиче. Тя сякаш разпръскваше светлина около себе си, а радостният й смях бе така заразителен, че никой не можеше да устои да не се присъедини към него.
- Слушал съм много за теб – каза Милен след като ги представиха един на друг – И то все хубави неща, но истината надминава всичко.
Кристина се усмихна лъчезарно при тази мила забележка.
- И аз съм слушала много за теб – кимна тя, при което златистите й къдрици се люшнаха леко и сякаш слънчев лъч проблесна в тях – Ти си приятелят на Александра, нали? Тя е една най-добрите ми приятелки.
Той я гледа унесено още известно време преди да отговори.
- Всъщност... ние с нея се разделихме. Тя си намери друг, което просто ме съсипа...
- Не може да бъде! – възкликна Криси и седна на пейката до него – Та тя така влюбено ми говори за теб преди седмица...
- Женското сърце е така измамно – той извърна глава на страни и меланхолично погледна в необикновените й пъстри очи, в които като че ли имаше по капчица от всеки цвят на дъгата.
Тя се разчувства от неговото страдание. Сложи ръка върху неговата в знам на състрадание и добави утешително:
- Много съжалявам за това, което ти се е случило... Но не всички момичета сме такива. Някои можем да обичаме истински...
- Благодаря ти – отвърна той и нежно я прегърна – Искаш ли да се поразходим? Имам нужда да се разсея от всички тези мрачни мисли...
- Разбира се – съгласи се веднага тя.
Те дълго вървяха по тихите улички на града и си приказваха за какво ли не. Беше им невероятно приятно заедно, сякаш всеки от тях цял живот беше търсил компанията на другия и най-сетне се бяха събрали. А и страничните наблюдатели биха могли да потвърдят колко красива гледка представляваха те двамата заедно – жизнерадостното русокосо момиче и високото момче със сините очи... Държаха се ръце, говореха си тихичко нещо и после дълго се смееха на казаното. Изглеждаха като най-прекрасната влюбена двойка.
Отидоха и на кино. Гледаха един стар, романтичен, но и много тъжен филм, по време на който Криси силно се разчувства и дори се разплака. Милен я прегърна и... я целуна. Стана така естествено, толкова хубаво и на място...
След като излязоха от киното те си намериха усамотено място, където дълго време си казваха “обичам те” и показваха един на друг любовта си. Толкова голямо беше щастието им...
- Ти просто ме омагьоса... А аз вече почти бях престанал да вярвам в любовта – шепнеше той, а тя затваряше устните му с целувка.
На края на този приказен ден Криси помоли Милен да отидат до дискотеката за да го запознае със сестра си. В началото той отказа, понеже не му се ходело на такива шумни места, но в последствие се съгласи, тъй като любимата му много настояваше.
- Държа да се запознаете, тя ще ти допадне, ще видиш – уверяваше го Криси.
- Е, добре, мила. Знаеш, че все пак нищо не мога да ти откажа...
Влязоха в дискотеката. Откриха сестрата на Криси да се вихри на дансинга и веднага отидоха при нея.
- Радвам се да видя, че Криси най-сетне се е влюбила истински! – каза тя щастливо.
Криси енергично кимна и влюбено погледна своя избраник, но за нейна изненада той изглеждаше пребледнял и уплашен.
- Какво има, скъпи? – притеснено попита тя. Огледа се в желанието си да види какво го е разтревожило и тогава забеляза Александра, бившата приятелка на Милен, да идва право към тях.
- Здравейте всички! – весело поздрави Алекс – Ей, не знаех, че ще си тук – обърна се тя към Милен.
- А аз си мислех, че си извън града за уикенда... – промълви той.
- И аз така мислех, но се отказах да пътувам в последния момент! Днес цял ден звънях у вас да те търся, но така и не успях да те открия... Е, както и да е. О, Криси – обърна се тя към приятелката си – радвам се, че си се запознала с гаджето ми! Милен е страхотен, нали? След седмица с него правим три месеца от както сме заедно! Толкова съм щастлива...
Кристина просто не можеше да повярва на чутото... Отдръпна се като опарена от Милен, и без да каже и дума побягна от дискотеката.
Лъжи, лъжи, лъжи... Как можеше някой да бъде толкова жесток, та да си играе така безжалостно с нечие сърце? Как можеше...
Милен я догони и я спря.
- Искам да ти обясня... – започна той.
- Не – прекъсна го тя твърдо – Няма какво да обясняваш. Всичко е ясно. Ти ме излъга, излъга и нея, игра си и с двете, и с кой знае още колко други... Този беше много болезнен, да... Но вече всичко свърши...
- Дай ми още един шанс! - помоли той, а от очите му капеха сълзи – Аз наистина се влюбих в теб днес! Щях да кажа на Алекс, че не я обичам вече веднага щом я видех...
Криси спокойно поклати глава.
- Замълчи, късно е вече. Да ти простя ще значи да загубя самоуважението си... Не се надценявай. Аз не те обичам. Обичах човека, за който те мислех – мил и искрен. Но този човек вече го няма, влюбила съм се в една заблуда... не в теб. Ще продължа напред! Без лъжа... Ще мога без теб. И отново ще обичам, ще обичам друг, много повече от колкото обичах днешния мираж... Сбогом!
Отиде си. Отиде си Кристина. Отиде си и Милен. Отиде си любовта, тъй бързо както беше и дошла...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2005-03-21
прочитания: 376
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход