Рекси не разрешава и на друг, подобен нему, да припарва в неговия, „маркиран” район. Веднага вдига дива врява и изгонва нахалника. Този път... обаче ... Рекси лежеше на поизсъхналата вече есенна трева, зад мрежестата ограда, от вътрешната страна, в двора на паркинга. На спирката на автобуса, внезапно се появи онова голямо и много красиво куче. Младо и красиво Хъски! Изглежда мъжките представители не само при хората, а и при животните, съумяват да оценят достойнствата си и да се възползват в даден момент от тях, повишавайки си самочувствието и дозата „авторитетност”. А този красив и млад пес имаше основание да се гордее със себе си: имаше красива, високо вдигната глава, лъскава козина, шия, на която беше сложен широк, железен, защитен нашийник, наподобяващ зъби, гъвкаво тяло, здрави, високи крака и явно силни лапи. Рекси усети присъствието на нежелания гост много късно. Скочи от мястото си и залая високо и ядосано, устремен към мрежестата ограда. В същия миг младия пес отскочи встрани и отговори на Рекси със силен басов глас. Спуснаха се един срещу друг. От двете страни на оградата. Рекси беше настръхнал целия, изнемощялото му тяло трепереше. Оголи със злоба зъбите си ръмжейки срещу „новака”. Явно му казваше:

- „Изчезвай от тука! Чуваш ли? Не ме ядосвай, защото знаеш ли? Това е моя територия! Нямаш право да приближаваш дори, камо ли да минаваш!

Младия и силен красавец с един скок се намери до оградата. Той вече не лаеше а само ръмжеше страховито, с оголени силни и здрави зъби.

–„Не ме интересува твоята територия. И не ми се зъби, защото бедна ти е фантазията аз пък на какво съм способен!” и двамата бяха допрели озъбени муцуни до телената мрежа. Бясно ръмжаха! Злобни и отмъстителни искри изскачаха от очите им. И блъскаха със сила и злоба мрежата, която се огъваше ту на едната, ту на другата страна.

- „Нямаш право да нарушаваш границите на място, маркирано от мене! Не ме познаваш и не знаеш на какво съм способен!” – продължаваше с малко по-слаб глас Рекси, отстъпвайки от мрежата назад. Злобата в очите му се замени с малко страх!

- „На какво си способен”? – питаха необуздано възбудените очи и извитото на дъга силно и здраво тяло на младока. –„Хайде, кажи де? Като ти гледам опърпаната козина и изпадалите ти зъби ... на какво смяташ, че си способен? Да се благодариш, че си зад оградата! Иначе – не отговарям за последствията” младия красавец си знае силата и разчита на нея. Знае кого има насреща си като противник. Оценяваше „залеза” на бившия силен мъжкар, който явно беше благодарен, че не са от една и съща страна на оградата.

Рекси престана да се зъби. Явно, без особена охота скри зъбите си. Престана да ръмжи. Издаваше само някакви звуци, подобни на болно скимтене. От безсилието! Отпусна настръхналото си, отслабнало след боледуването и загубата на любимата си, тяло. Смали се наполовина. Като че ли се сниши и стана по-нисичък. Престана и да лае.

От външната страна на мрежестата ограда, младия, силен и хубав пес също, малко по-късно, престана да ръмжи. И той скри зъбите си. Излая още няколко пъти с чувството на победител. Здравото му и силно тяло изглеждаше по-голямо и ... Младостта си е младост! И силата е по-голяма! И гъвкавостта, и пъргавостта на тялото са неоспорими качества, оформящи характера! И самочувствието! Младостта винаги има предимство!

Хората на спирката, чакащи автобуса, познаващи Рекси от години насам, се изненадаха. Аз също! Останах изумена. От техния разговор. От обективната преценка на Рекси. От това, че за първи път го виждам, да отстъпва от борбата за надмощие. От тогава, наблюдавам по-често моето приятелче. И всеки път ми става все по-мъчно за него. Все по-рядко излиза извън двора на паркинга. Не се разхожда надалече в района. Отива само до мястото на вечното жилище на Джина, застоява се там с наведена глава. И скимти с приглушен глас. Често го виждам да рие с предните си лапи и да извива глас, в много продължителен, тъжен и жаловит вълчи вой! От болката в душата! Виждам го как се „стопява” пред очите ми. Жал ми е! Трудно ще преживея загубата му! Но, това е биологическия закон на живота! Рекси сигурно няма за какво да съжалява, сигурно може „да се гордее” с това, което е бил през живота си! Сигурно няма от какво да се „срамува” и с достойнство може да се пресели в отвъдното, което, мисля си, че няма да е в много далечно бъдеще. Съмнявам се дали ще преживее трудните зимни дни. Горкият Рекси! Дано само да не бъда свидетел на края му!