Суматохата сред прислугата в страноприемницата \"Старопланински легенди\" беше като в боен лагер преди решителна битка. Червенобузестия съдържател Петър Цонов, известен на всички в селото като Бай Петър, даваше нареждания на своите подчинени подобно на опитен пълководец.В кухнята жена му, Калина, от ранни зори месеше, готвеше, украсяваше всеизвестните си сладкиши и торти. Цялата тази суетня се дължеше на това, че на всеки пет години в това селце идваха хора от близо и далеч, за да присъстват на събора на Разказвачите.Това време бе дошло и всички в селото очакваха с нетърпение голямото събитие.Хората от селото, а и от околните села, оставяха настрана ежедневието си и идваха да се потопят в един друг свят - светът на приказките и легендите.Неслучайно страноприемницата се казваше \"Старопланински легенди\". Защото точно тук се събираха Разказвачите, с какво е заслужило вниманието това малко селце - никой не знаеше, никой не помнеше.Една от легендите, която Бай Петър винаги с удоволствие разказваше на новодошлите е, че именно тук, в това селце, е роден велик воин, въстанал срещу силите на Злото, повел всички народи и избавил света от сигурна гибел.Това, разбира се, според легендата станало преди хиляди години, но всички от селото били горди, че този велик воин бил роден именно в тяхното село.Ежедневието на хората в селото ги потискало, а пък приказките и легендите събуждали красиви мечти и унесени в един друг свят, хората се чувствали щастливи.
Всички очаквали с нетърпение да настъпи уговорения час, всички освен един.Това бил Стоян.Той бил около двадесет и пет годишен, русоляв, напет момък.За него това бил просто един обикновен ден.Прекарал го както всеки друг.И сега настъпвал най-желания миг - той излязъл на двора, седнал на пейката и запалил лулата си.Изпитвал такова блаженство, такова удоволствие.И унесен в размишления - заспал.Сънувал огромен дворец от злато и диаманти, а на една от терасите беше той.Седнала в скута му беше Цветана и двамата гледаха малките блещукащи точици по небето.Бяха щастливи...Нечий прекрасен глас го накара да се събуди:
- Хайде, идвай, че вечерята е готова, а пък закъснявам за \"Старопланински легенди\" - това бе гласът на Цветана.Бяха женени отскоро и Стоян истински я обичаше.Докато вървеше към къщата, Стоян си мислеше: \"С какво заслужи такава красота твърдоглаво говедо кат\' мене.Хем хубава, хем работлива.Е, малко наивна...Не е като бат\' Стоян тя.Вярва на ония врели - некипели, дето ги разправят в на Бай Петър кръчмата.За какво са й тия приказки - нито ще сготвят, нито ще орат.Никаква полза от тях, само губят време...\".Унесен в тия мисли, Стоян седна на масата.
- Изми ли си ръцете, бре Стояне? - попита Цветана, като го погледна закачливо.
- Ще ги измия, бре Цветано. Де си се разбързала такваз?
- Нали ти казах - ще закъснея за сбирката.
- Пфууу... ама ти наистина ще ходиш там.Ам, върви...Да ти напълнят главата с глупости...
- Туй са мъдри хора, бре Стояне - говорят умни работи - каза Цветана, докато слагаше вечерята на масата.
- Ами... умни! Не са ми притрябвали тия изкуфели старци на мене! - отсече Стоян и се захвана с вечерята.
- Не те ли е срам... Бива ли така да говориш. Пък и какво ли ти обеснявам аз - ти все всичко знаеш.
- Знам, я... Нали ходих преди пет години. Слушах им приказките цяла вечер.И за Сали Яшар слушах, за Албена и за Индже... и за оня... как беше, ма?А, да - Шибил.Да отидеш, ей тъй, да те убият за една жена.Щото туй сте вий жените, като приказките сте - замъглявате ума...
- Тъй ли?! - сопна се Цветана, скочи от масата и излезе.
Стоян остана на масата. Твърдоглавието и упоритостта го възпираха.Той довърши вечерята и излезе на двора.Къщичката им се намираше по-нависоко от останалите и можеше да се види цялото село.Виждаше се и страноприемницата \"Старопланински легенди\"... Цялото село се бе събрало там.Имаше и много странници и чужденци. Всички се настаняваха по масите, които бяха изкарани на двора.Много от хората бяха насядали и на тревата - не за всички имаше място.На централно място в двора имаше специална маса - специално за случая.На нея бяха седнали Деветте - Разказвачите.\"А... ето ги старците.На какво видно място ги сложил Бай Петър - като царе.Пък инак умен човек ми изглежда Бай Петър, пък виж какви ги върши...\". Такива мисли се въртяха в главата на Стоян, когато забеляза една каручка да идва към селото откъм северния път.\"Не бързай, не бързай - няма да изтървеш кой знае какво.\" - доволен от шегата си, той седнана пейката и се загледа към селото...

***

Колелата пееха своята песен по каменистия път и каручката бавно се предвижваше напред.Юздите държеше белобрад старец, облечен в сив плащ, с висока шапка на главата си, а на рамото си беше облегнал дълга дървена сопа.До него седеше, облечен в зелени одежди, с кожени ботуши и ръкавици, младолик момък.Лицето му не се виждаше напълно, защото бе скрито от тъмно-зелена качулка.
- Майстор се оказа този човек Сали Яшар .Не ни излъга. Стигнахме без проблеми до селото. Изработката на каручката може да се сравни дори с тази на джуджетата, които в тази област са ненадминати.Вярно, че хората са непредвидими, но чак такова майсторство, честно казано, не съм очаквал.Нали, Гандалф...
Старецът не отговори.Той гледаше замислено напред...Изражението му говореше, че е съгласен с момъка, но нищо не можеше да го откъсне от мислите му.Имаше вид на мъдър човек, на човек преживял много, на човек видял всичко.
- Пристигнахме - каза старецът и със учудваща бързина слезе от каруцата.

***

Стоян проследи каручката през целия й път с поглед.Сега вече всичко живо наоколо се бе събрало в страноприемницата.Стоян поседя още малко за мислен и си рече:
- Какво пък... тъкмо ще се посмея на тия наивни глупци. - облече си едно елече и тръгна по пътечката към селото.
Разказите отдавна бяха започнали, когато Стоян пристигна.Той се огледа за Цветана, но не я видя.Пък и как да я види при толкова много хора.Разказвачите, както бяха известни, разказваха приказка след приказка, легенда след легенда.Всички слушаха увлекателните им истории, всички освен Стоян.Той не чуваше нищо - беше се унесъл в размисли... Мислеше си за Цветана.За какво му бе притрябвало да се кара с нея... Но мислите му се нарушиха от нещо много интересно. По средата на една приказка, единият от Разказвачите бе прекъснат от млад момък в зелени дрехи и кожени ботуши.
- Искрено се извинявам, че прекъсвам увлекателната ви история, почитаеми. - изрече момъкът със звънливия си глас. Но съм тук... но СМЕ тук, за да помогнем на един човек. - И при тези думи от тълпата, зяпнали от учудване хора, изкочи белобрад старец, облечен в сив плащ.Когато го видяха, Разказвачите станаха и се поклониха.
- Не, моля ви... седнете си по местата. Моят приятел просто иска да разкаже една история. - при тези думи Разказвачите седнаха отново по местата си и погледнаха към младия момък.
- И не каква да е история, а истинска, случила се преди много, много години... - и тогава той махна качулката си и лицето му се откри напълно.Всички ахнаха от възхищение.Лицето му бе толкова красиво, всичките му черти бяха перфектни, красотата му беше нечовешка.
- Моето име е Леголас и искам да ви разкажа за трола Трейн и трите меча.
От историите на Разказвачите хората бяха чували за троловете - митичните чудовища, народ враждебен.Безмилостни, силни и безпощадни, троловете били синоним на кръвожадност.Бяха чували и за елфите - живеещи хилядолетия, древен и добронамерен народ.Хората знаеха тези легенди и смятаха, че са красиви - да, но чак пък истински...
Леголас огледа заинтересованите лица на всички, на всички, включително и на Стоян и започна своя разказ:
- Преди много хилядолетия, преди още да се появи човешкият род, живял тролът Трейн.Той бил изродено създание, дори по мерките на уродливия си народ.С изкривени и хилави нозе, с хлътнали гърди и с едно око, още като пеленаче Трейн бил оставен за храна на чудовищните твари на Нощта.Всяко слабо и болнаво дете троловете изхвърляли, за да поддържат чистотата на расата си!
Случайно го открила ловната дружина на тогавашния крал на елфите - Елронд.Взели окаяното новородено тролче по-скоро за забавление, отколкото от жалост и състрадание.Още тогава елфи и тролове били смъртни врагове.
Трейн израснал сред враговете на своя народ - хилав и уродлив.Служел повече за шут, прицел на шеги и закачки, отколкото като роб.Злоба и подлост, така характерни за троловете, никога не проникнали в доброто му сърце.
Един ден, разчиствайки кралската трапезария след пореден пир.Трейн събрал остатаците от восъчни свещи и от тях изваял чудно красива фигурка.Когато доложили на краля, той разпознал в творението на слугата си чертите на собствената си дъштеря - принцеса Аригейл.Дори най-добрите дворцови ваятели не могли така добре да пресъздадат необикновената й красота!Елронд разбрал, че в кривото тяло на шута - трол се крие голям талант.
Дал достъп на Трейн до всички ателиета и работилници в двореца.Своето призвание хилавият трол намерил в ковачницата.Ден и нощ прекарвал пред ковашкия мях и наковалнята, сътворявайки чудеса от метали и сплави, които сам смесвал.Прочул се със своите творения дотолкова, че всеки знатен елф искал да притежава оръжие и доспехи, изковани от странния трол.
Но животът на великия майстор не бил щастлив.Изхвърлен от собствения си народ, Трейн не намерил свой дом. Високомерни и самовлюбени, елфите използвали таланта му, но не го приели за равен.Откроявал се със своята грозота и недодяланост на фона на прекрасните си господари, и това карало чувствителното му сърце да страда!Затова Трейн не напускал работилницата.В работата намирал утешение и забрава.
По това време от дълбините на космическото пространство долетял и паднал на Земята метален къс.Донесли го в ковачницата на трола.Космическият метал бил толкова твърд и неподатлив на обработка, че дори Трейн се видял в чудо!Ден и нощ се опитвал да обработи материала, пробвал знайни и незнайни способи за разтапяне или поне за отделяне на част от космическия дар.Забравил да яде и спи.Водел битка на живот и смърт.Пламъкът на таланта срещу твърдостта на метала!
Дълга била битката, но накрая Трейн се признал за победен.Захвърлил космическия метал в най-тъмния ъгъл на работилницата и се отдал на обичайната си работа.Минали години...
Веднъж един благороден елф, дошъл да получи поръчката си, споменал, че бърза за прещалния пир по случай заминаването на принцеса Аригейл.Дъщерята на краля щяла да се жени в далечни земи.Тя била единственото същество, проявило топлота и нежност към Трейн.Били израсли заедно в двореца и дали поради случайна прищявка, или заради доброто си сърце, елфската принцеса често си играела с уродливото тролче.Ковачът решил да види за последен път единствената си дугарка от детинство.
Измил се, облякъл чисти дрехи.Допуснали го свободно на кралския пир.Мнозина го поздравявали.Благодарение на дарбата си бил станал един от тях!Настанили трола в края на празничната маса.Пиел и дори се веселял като всички останали.
Тогава се появила Аригейл!Била прекрасна като пролетен ден, нежна като утринна роса, сияйна като Зората!Очарован, тролът не свалял възхитения си поглед от нея.И когато накрая се сбогувала с всички и заминала, Трейн разбрал, че с нея си е заминала завинаги и част от неговия живот.
Завърнал се в работилницата.Никога досега не бил забелязвал колко мрачна е тя!Трейн създавал красота за другите и я носел в сърцето си.Погледнал се в огромното сребърно огледало, направено от него, за да може да вижда творбите си отвсякъде.Никога не бил се вглеждал в собствената си външност.
Видял отвратително космато чудовище!Видял хилавите си, извити на обръч нозе, уродливите, на буцести мускули ръце, създали толкова красота!
Дали Трейн е бил влюбен в прекрасната Аригейл?Или гениалният майстор, преизпълнен от желанието да твори чудеса, бил сломен от иронията на съдбата?С разбито сърце Трейн се сврял в най-тъмния ъгъл на ковачницата и горчиво се разридал.Накъсаната му душа се изляла в порой горещи сълзи.Сълзи на трол?!Нечувано.Троловете, с каменните си сърца никога не плачат!За пръв и последен път Вселената видяла такова чудо!
Но чудесата не сършили дотук!Сякаш стоплен от сълзите на Трейн, камъкът, на който бил се облегнал в своята скръб ковачът, засветил с неземна светлина!Космическият метал, захвърлен преди години, се пробудил!
И така, под сълзите на трола космическият къс оживял!Сепнат в своята скръб, Трейн осъзнал, че се е случило чудо!След толкова напразни усилия небесният метал се поддавал като восък на яките му пръсти.Ковачът събрал късчетата на разбитата си душа, стегнал здраво кървящото си сърце, и заработил!Чрез работата си ставал друг - изправен, красив, равен на прекрасните елфи!
Работил с ентусиазма на обречен на смърт.От по-дребните парчета космически метал, който тролът нарекъл митрил, направил ками и кинжали.Оплел чудна ризница, изковал шлемове и щитове.Специално за краля създал нагръдна броня, недосегаема за никакво оръжие.Не украсявал със скъпоценности своите произведения, както дотогава.Само вплитал умело образа на Аригейл във всяко свое творение.Дали е бил влюбен в нея?
От последното парче митрил Трейн изковал три меча.Първият кръстил Ескалибър - Мечът на Надеждата.После някои го нарекли Мечът на кралете, защото нетърпеливият крал Елронд веднага го препасъл.Вторият нарекъл Елиндрур - Мечът на Зората.Той бил изпратен на Аригейл като дар за първородния й син.Третият... третият меч нарекли Егисиаст - Прокълнатият Меч.Колкото и да се мъчил гениалният майстор, мечът все се пречупвал и не било възможно да бъде изкован.
Трейн отпадал и отслабвал с всеки изминал ден.Забравил да се храни, само работата го крепяла.Бил млад, но знаел, че краят му е близо.Мъките по изработването на Егисиаст подронвали и без това разклатеното му здраве.И тогава Трейн създал нещо, което никога не бил правил.От остатъци митрил, огнени капки, отронени от собствените му сълзи, той изваял чаша.Как е изглеждала тази последна творба на великия майстор, никой не помни.Трябва да е била съвършенна!Единствената вещ, създадена от Трейн, несвързана с войната и насилието!Нарекъл я Граал.Какво значи, никой не знае.Много мъдреци на елфите след това са се опитвали да разбулят тайните на чашата Граал.Безуспешно!
Разтревожен за здравето на придворния си ковач, създал за него такива чудесии, кралят посетил ковачницата на Трейн.Тролът бил само кожа и кости.Останало непроменено само окото му - умно и проницателно.Светело като звезда в полумрака на работилницата.Елронд похвалил меча си Ескалибър и чудесната броня, но комплиментите на владетеля не стоплили сърцето на Трейн.Той бил жив мъртвец.За да развесели последните мигове на своя бивш шут, кралят-елф му показал статуетката от восък, привлякла преди години вниманието му към таланта на презрения изрод.
Трейн се отърсил като разбуден от дълбок сън.От статуята го гледала като жива Аригейл - такава, каквато я носел в душата си!Завинаги!Разбрал колко илюзорни са били мечтите му.Разбрал, че може да остане прекрасен само с делата си!
Грабнал восъчната фигурка и я разтопил в чашата Граал.Изуменият крал го наблюдавал, сякаш тролът бил обладан от зли сили.Грешал!Дори кралете понякога грешат!Геният на твореца жертвал любовта за работата си!
Трейн извадил Егисиаст - недовършеният трети меч.Полял пречупената му част с восъка от чашата Граал.И мечът станал цял.Делото на великия майстор било завършено.Трейн огледал меча, отпил от чашата Граал, и... забил в гърдите си Егисиаст, Прокълнатият Меч!
Разярен, кралят запратил чашата в ковашката пещ и коленичил пред някогашния си шут.Лицето на Трейн било прекрасно!Смъртта изправила кривите му крайници, косматите, изстрадали гърди намерили покой.
Когато измъкнали меча от гърдите на трола, мълния ударила между острието и пещта!Мечът отново се пречупил!И го нарекли Счупеният Меч.В старите руни на елфите е написано, че големи нещастия ще сполетят света, когато този меч се поправи.Прокобата в него винаги ще се обръща срещу притежателя му.Това е легендата за ковача Трейн и трите меча.
- А чашата?Чашата Граал?Тя трябва да е безценна! - попита с интерес един от очарованите от разказа слушатели.Това беше Стоян.Той вече не беше в селото, той беше в един друг свят - в света на приказките.
- Чашата изчезнала.Не се е стопила в пещта, митрилът, от който е изработена, е неунищожим.Има легенда, че някога чашата Граалще се появи и пак ще изиграе важна роля в историята на хората.След това пак задълго ще изчезне - каза Леголас и се смеси с тълпата.Стоян се огледа за последно, защото нещо го караше да се срещне със странниците, той чувстваше, че трябва да говори с тях.Той погледна към северния път - там бавно се отдалечаваше малка каручка.Стоян хукна през глава след нея.Бягаше толкова бързо, че не усети кога я е застигнал.
- Защо се забави толкова, започнахме да се притесняваме, че никога няма да дойдеш - каза Леголас, без да се обръща назад към Стоян.
- Кои сте вие?Какво искате от мен? - попита Стоян, като сякаш очакваше точно отговора, който последва:
- Искаме да разбереш - отвърна старецът - с мъки и нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората...

***

- Колко пъти да викам, бре Стояне - вечерята е готова!Идвай, че ще закъснея за сбирката - това бе прекрасния глас на Цветана.Стоян се разсъни и се огледа - беше заспал на пейката.Погледна надолу към селото, а там всички се запътваха към страноприемницата. - Идеш ли, бре?Хайде, че ще закъснея...
- Ида, ида... Но остави вечерята - хайде да тръгваме, че ще закаснеем - каза спокойно Стоян.
- Че ти къде ще ходиш? - учуденото изражение на Цветана му се стори толкова забавно, толкова прекрасно, толкова красиво.
- Как къде?!С тебе - в страноприемницата - отвърна Стоян и се усмихна.Цветана го изгледа подозрително, но като разбра, че е сериозен, каза:
- Ами, да тръгваме тогава!
Цяла вечер те слушаха увлекателните истории на Разказвачите.Като се прибраха дълго седяха на пейката - Цветана бе седнала в скута на Стоян и двамата се любуваха на малките блещукащи точици на небето.Стоян я целуна и каза шепнешком:
- Щастлив съм и любовта ти ми дава надежда!

***

Вече наближаваше полунощ, но една лампа в една от къщите още блещукаше.
- Късно е вече - време е да заспиваш.Хареса ли ти историята?
- Да, но какво е станало с Леголас и Гандалф - попита момчето, а очичките му любопитно блещукаха на слабата светлина.
- Това е една друга история и ще ти я разкажа утре вечер - каза бащата, целуна сина си по челото, загаси лампата и излезе.Момчето заспа почти веднага.То сънуваше любимата си приказка - за Билбо, който открил един пръстен в една тъмна пещера, ала след това се оказало, че това не бил обикновен златен пръстен, а бил..., но това е една друга история...

__________________________________________________________________

-*- легендата за трола Трейн и трите меча е от \"Повелителят на Зората\" на Питър Дж.Тайлър.

-*- имената \"Гандалф\" и \"Леголас\" са взаимствани от безсмъртните герои на Дж.Р.Р.Толкин от романа му \"Властелинът на пръстените\".

-*- всички останали имена и събития са във въображението на автора.Всички съвпадения са напълно случайни.