StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,048
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,820
   Точки: 2,648,410
   Съобщения: 155,669
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,762

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Лятото си беше отишло

 
     Седяхме един до друг на терасата, краката ни бяха завити с онова леко и все пак стоплящо одеяло. Гледахме беззвездното небе, беше тихо, лятото си беше отишло.
     Вятърът прошумоляваше в изморените листа на лозата, откъсна един от тях и го понесе някъде над покривите, около лампата прехвръкна нощна пеперуда.
 
     Луната на Жътваря, така я наричаха. Не бяхме виждали такава луна от двайсет години. Деветнайсет, ако трябва да бъдем точни. Луната можеше да бъде видяна в същата си позиция на всеки деветнайсет години.
     А тя беше внушителна. Пълният й диск сякаш никога не беше бил толкова голям, с толкова светъл ореол около него. Светеше толкова ярко, че лампите долу на двора губеха смисълът си. А ние седяхме в тъмното притихнали, и й се възхищавахме.
- Красива е – промълвих.
Той не каза нищо. Гледаше нагоре, след малко стисна ръката ми в своята под одеялото, главата му леко се наклони и се опря на рамото ми. Радвах се, че беше тук.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-09-14
прочитания: 74
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход