StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,166
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,789
   Точки: 2,658,591
   Съобщения: 157,943
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Лушка

            Нещастието не отмиа и дома на моята приятелка Мая. Скръб забули хубавото й, миловидно лице. Онази, нежеланата, черната гостенка с косата посети и техния дом и отне един скъп човек. Обади се в ранните часове на следобеда  и ми съобщи тъжната вест, че майка й починала.
            Стоях у тях до късно вечерта. Не приказвахме с Мая. Държахме се за ръце пред ковчега и всяка беше потънала в мислите си. За какво трябваше да говорим? Да й кажа, че милата баба Руска ми беше като родна майка, а и тя  често шегувайки се, ме наричаше „другата дъщеря”... Мая беше една на майка и на баща и за нея бях и добрата приятелка, и сестрата. Дружбата ни беше стара, многогодишна, още от ученическите години. Името й беше Минка, но беше много кротка, дисциплинирана, изпълнителна и старателна ученичка, дори мълчалива и работна. На една бригада наш учител я похвали за тези качества и я нарече просто „Пчеличката Мая” Така си остана за всички  - Мая. Съдбата ни беше разделила за повече от четвърт век. Аз се омъжих в друг град, но когато станах вдовица, се върнах в родното място и с Мая пак бяхме неразделни...
            Прибрах се отмаляла, изтощена, едва се движех механично като робот. Приготвих си леглото и легнах, но цяла нощ не можах да заспя. Заплаках с глас за добрата баба Руска. Толкова хубави спомени имах с нея! Дали нямаше тревоги тази жена?  Запомних я винаги усмихната, приветлива, готова да те изслуша, да даде съвет, да ти помогне и насърчи. Да си призная с желаие отивах в дома им, не само заради Мая,  с която се разбирахме чудесно, но и заради желанието да видя и моята „мама Роси”.
            Колко време съм плакала, не знам и дали не е било сън, но вместо образа на баба Руска, виждах милото, скъпо лице на майка си. И ни в клин, ни в ръкав, като на филмова лента ми се мярна споменът за нашето бягство от училище... Тогава бяхме ученици от гимназията. За един от часовете някой подхвърли да избягаме и ние като един се изнизахме от класа. После, естествено имаше „конско” от класната, извикаха ни и при директора. Колкото и да ни молеха и заплашваха, никой от нас не издаде иницитора. Сякаш целият клас мислехме едно, бахме готови и ни трябваше само една искра, една дума, за да преминем към изпълнение. Какво странно чувство е това, каква  сила се крие в него! ”Не бях сам, бяхме всички”. Като при овцете – тръгне една и след нея тръгне цялото стадо...
            Не можех да намеря връзка на тази случка с погребението, но на сутринта, когато станах, бях с натежала глава и така се отправих към гробищата да изпратя
милата баба Руска до последното й вечно жилище.
            Имаше доста хора. Всичките малко или много ги познавах - роднини, съседи, приятели - някои бях виждала в дома на Мая, но погледът ми се спря на една млада, стройна, много красива непозната жена. Лицето беше обло, с високо чисто чело, с черни, дълбоки очи, тънки вежди като пиявици и устни, червени като малини. Беше цялата в черно - от главата до петите като, сякаш залята с катран. Черната забрадка много й отиваше. Седеше като рамка, която подчертаваше белотата на това младо, красиво лице. Неиздържах и тихичко попитах Мая:
            - Коя е тази жена ? За първи път я виждам. Ваша роднина ли е или позната?
            - Коя жена? – отвърна ми с въпрос Мая, хвана ме за ръката и продължи - Черната забрадка ли?... Историята на Лушка е много тъжна. После ще ти я разкажа.
            Мина погребението,  мина и скромния обяд в малкото попътно ресторантче, хората се разотидоха, а ние с Мая се прибрахме в осиротялата й къща. Тогава тя ми разказа тъжната история на Лушка, която останала като  изсъхнало дърво, ударено от гръм. Нямала си никого в живота. Била от добро, заможно семейство, нямала братя и сестри. За кратко време загубила родителите й... Съпругът й бил електротехник, много добър, внимателен и грижовен човек. Обичали се много и били неразделни, но при един инцидент, токът го поразил на място... Имали две момченца-близначета. Тъжна работа - такава нелепа смърт! Играли си на пясъка край реката. Каква ти река, тя била пресъхнала и течала като малка вадичка... Изведнъж завалял пороен дъжд, близкият бент се скъсал и голямата, страшна вълна завлякла децата. Две денонощия напразно ги търсили. На третия ден ги намерили, заплетени в храсти и дървета под един мост...  Оттогава Лушка тръгнала по гробищата. Първо обикаляла всеки ден гробовете на скъпите си хора, а после хората започнали да я виждат по погребенията на съвсем чужди и непознати мъже, жени, деца. Опечалените оплаквали близките си, а Лушка стояла по настрани и гледала със сухи, невиждащи очи. Когато започвали да раздават „за бог да прости”, тя си тръгвала.  Вече всички я познавали  и започнали да я наричат Лушка Черната забрадка...
            Замислих се. Защо Лушка прекарваше по цял ден на гробищата и се прехвърляше от погребение на погребение?  Със сигурност не го правеше заради подавката. Тя беше материално напълно задоволена и не беше нито гладна, нито жадна. Беше добре облечена, спретната, чиста, с хубави дрехи, макар и в черно. Защо? Коя беше силата, която а влечеше там? Слушах Мая и реших, че това  може да е странно чувство да бъдеш сред хората, да не си сам,  да видиш, че има и други нещастни като теб. Дали бях права, не знам, но не можех да намеря друго обяснение. И тогава отново се сетих за случката с ученическото ни бягство от час. Клетата Лушка! Това не беше злорадство, а начин да потърси някаква утеха, да открие себе си в другите. Времето сигурно щеше да излекува раните й... Любовта можеше да я намери в младостта й... Може би! Искаше ми се да вярвам в това, но сега тя беше само Лушка Черната забрадка и бях сигурна, че никога няма да забравя нейния образ.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-05-12
прочитания: 198
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход