Живеем в безумно време...но Слава Богу, хората продължават да се влюбват и разделят!Притиснати от обстоятелствата се изнизваме (измъкваме приведени)с лъжи! Наричаме ги \"благородни\" ха, ха...това е като \"бялата магия\", забравяме, че е магия! Изпълваме я с обаяние в стихове...!Но стига толкова с това, че се отплеснах, а темата е друга.Ето и един пример:
- Построих огнище. То стана...! Примитивно, грубо, цял - Вик-вам! Скачах, дивях край него...страсти! Горих различни клечки, неща излишни...свърши! На сутринта си дадох сметка, че е прекалено голямо! Та на него човек можеше да завърти половин къща на шиш (изработен от някой исполин)! Но остана порива, стремежа, като в онзи стар виц: \"...а у нас в Тексас всичко е голямо!\" Нали съм бърза и чевръста- превърнах го във охлюв-цветарник, спираловиден в който насадих -латинки (радост за очите)!
Та темата на разказът ми е:
Човек вижда това, което иска да види и отрича това, което не разбира!
следва...