Преди няколко години се запознах с един чех на име Ладислав!
Фамилията съм забравила, но този човек бе най - искрения, най-верния и най-добрия приятел, когото имах. Не вярвах, че такива хора все още съществуват.
Животът му бе тежък, дошъл в България преди осем години, той се грижеше за стопанисването на имот, чийто собственик живееше в Чехия.
После ми разказа мечтите си - искал да си направи работилница за велосипеди - беше добър монтьор - с това се занимаваше в свободното си време.
Припечелваше малко, но всеки ден се отбиваше в кръчмата на по кафе, а вечер се застояваше на чашка Българска ракия, или Българска бира.
Бе самотен човечец, на възраст малко над средната и уважаваше всички, и всички го уважаваха. Помагаше и му помагаха.
И точно когато мечтите му бяха на път да се превърнат в реалност, го отведоха.
Арестуваха го и го отведоха от България, осъдиха го и го затвориха в чешки затвор.
Той бе слаботелесен, невисок, с прошарена коса и мустаци, добре избръснаст и винаги чист и спретнат.
Очите му още са пред мен - добрите му сини очи.
Този човек ще помня до края на живота си!
Сега знам, че единствената му затворническа мечта е да се върне в този малък морски град и да осъществи идеята си за работилницата.
И ако доживея да го видя отново бих му казала само няколко думи :
\" Добре дошъл, Лади! Радвам се, че си жив и здрав! \"
И ако Господ чуе думите ми, ще го върне сред нас, стига ми, че ще го видя още веднъж, преди красивите му старчески очи да се затворят завинаги!
Господ да те пази, Ладислав!