StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,974
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,548
   Точки: 2,643,177
   Съобщения: 149,597
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кулое (въведение)

Точно тогава по металната платформа се чух шум от стъпки, толкова ясно, че бе невъзможно да го пропусна. Рязко изправих глава и замръзнах така.
Чуваше се, беше тихо и заглушено от хората, които сумтяха и се наместваха по местата си, някои от тях още разговаряха тихо, но можех да ги различа ясно, идваха към нас.
- Какво има? – Кулое се обърна към мен в тъмното.
- Млъкни – прошепнах и се огледах невиждащо. Исках да си втълпя, че си бях въобразила, но ето ги, чуваха се все по-ясно.
Опрях се на рамото му и се изправих колкото мога по- бързо, сетне го сграбчих и го дръпнах.
- Ставай, ставай! – изшътках.
- Какво...
Вкопчих се в него за да не го изгубя в тъмното и отстъпих колкото се може по- далеч от пътеката.
- До Стената – прошепнах. – Стой до стената и пази тишина!
Знаех, че ако охраната бе решила да си разчиства сметките или пък бяха пратени от горе, най- доброто време бе нощем, когато най- малко ги очаквахме. Долепени с гръб към металната Стена щяхме да избегнем евентуална палка, целяща да разбие черепа ни, нож или може би направо куршум.
     Бях се страхувала за живота си, не е като да исках да умра. Сега стоях, стъпила направо върху намачканите завивки и малкото от останалите ми вещи, които сбутвах в ъгъла и покривах със спалния чувал за да не бъдат откраднати, и се въздържах да дишам. Бях се протегнала в тъмното и лявата ми ръка се падаше някъде на корема му, той също стоеше плътно прилепен към Стената. При него проблемът бе, че все още беше окован, при евентуална схватка щяха да го убият почти без усилия.
- Чуй ме – наведох се колкото мога към него за да говоря възможно най- тихо. – Слушай ме, Кулое... Намотай веригите около кокалчетата си.
- За какво е това, какво става...
- Просто го направи – преглътнах ослушвайки се. – Намотай краищата им около кокалчетата си. Ако усетиш и най- малкото движение, удряй.
     Тук нямахме оръжия, самата мисъл да държим в себе си нож или бокс бе немислима, щяха да ни убият ако дори споменяхме подобно нещо. Аз имах книга и пластмасова бутилка с вода, нищо стъклено или метално. Разхлабих в тъмното часовникът си и го свалих до нивото на дланта си като бокс, продължих да слушам напрегнато.
В този момент си помислих че ако ги бяха пратили да ни убият, сигурно имаха прибор за нощно виждане, щръкнали до стената само ги улеснявахме да ни пуснат куршум между очите.

Какво ме вдъхнови?!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-05-15
прочитания: 86
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход