StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,060
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,425
   Точки: 2,649,195
   Съобщения: 152,526
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кукленски спомени

        Стоях пред огромната бляскава витрина и не откъсвах очи от нея. Чувствах се като сестричка на Гаврош и жадно преглъщах. Зад стъклото имаше всякакви играчки, пъзели, игри, роботи, книжки с приказки и красиви кукли с дрехи на принцеси. Знаех, че някои говорят, други ходят, трети имат колички и шишенца с биберони като истински бебета… Можеше ли някое бедно дете да си позволи да има такаво нещо?... Бях като хипнотизирана и тогава в главата ми се заблъскаха едни далечни спомени, когато…
       Първата си кукла получих на четири години, а втората на пет. Бяха красиви с руски носии – девойка с руса коса, сплетена на плитка и казак с калпаче. Льонка и Федя. Така ги нарекох. Бяха от ония старите кукли – с пластмасово тяло. Пристигнаха за Нова година от службата на татко. В началото им се зарадвах, но за малко, защото не умеех да играя с тях. В двора имаше няколко къщи и пет, шест момиченца на моята възраст, но те ме блъскаха непрекъснато и ме обиждаха на “селянче”. Тогава твърдо реших да бъда момче. Подносих на по-големия си брат панталоните, сложих им тиранти и хукнах след него в момчешките игри – гонех стъклени топчета, събирах кибритени и цигарени кутии. Имаха голяма стойност. Изрязвахме им картинките и ги подреждахме една върху друга, а после с малък плосък камък от разстояние ги събаряхме и взимахме тези, които падаха извън очертания кръг...Та куклите бяха зарязани, а махалата проплака от мен. Биех се с момчетата, катерех се по дърветата, станах вратар на футболния им отбор, а вечер бях наказвана в ъгъла на стаята с вдигнати ръце, защото пак някоя майка се оплакала на моята, че съм пукнала с нещо главата на сина й. Брат ми свиваше рамене и се оправдаваше, че нищо не е видял...
       Един ден Федя изчезна. Някой го открадна, за да ми отмъсти, а аз от яд, че не е никакъв казак, извадих главата на Льонка, за да видя какво има в тялото й. Трябваше да науча защо не иска да ми говори и да предаде крадеца. За съжаление беше куха!...
       На следващата година получих малко конче с колелца и връвчица. Разплаках се. Да не съм бебе? Щях да се зарадвам на футболна топка със сигурност, но кой ти дава такива скъпи неща? Живеехме само с боб и картофи… Деликатес беше захарното цвекло, което с момчетата събирахме по релсите, след като мине товарния влак. После мама палеше огън между два камъка и го заривахме в жаравата.  Облизвахме си пръстите след това. Точно в такъв огън хвърлих кончето, за да има повече горещи въглени…
      На шест години имах една малка дървена китара. Опънах й яко струните и те се скъсаха, а нея счупих в един камък, защото не искаше да ми пее, нито да ми разказва приказки, както баба го правеше когато ме пращаха на село при нея… Но любовта към китарения звън остана в мен за цял живот и сега с удоволствие продължавам да онемявам от звучните испански ритми…
      Въздъхнах… Нямах други детски неща... Ах, забравих за ония малки дървени четири столчета и масичка, които един приятел на брат ми направи и ги боядиса с зелена и червена боя. Явно съм имала кукленска физиономия, а той ме е харесвал, въпреки моите седем години… Жалко че направените с любов неща изчезнаха, когато излязох на улицата да покажа на другите деца, че и аз имам играчки. Чувствах се виновна пред момчето и не смеех да го погледна в очите, защото моите плуваха в сълзи… След няколко дни се преместихме в друга квартира, а аз и сега не смея да му се обадя, нищо че отдавна е известен професор, лекар по професия, а аз остарях…
     После някак бързо пораснах и се свих, и се скрих в библиотеката между книгите с приказки и фантастика… Омъжих се и рано, за да избягам от властния поглед на мама като мислех, че животът ми ще бъде като на принцеса, заради дългата ми до кръста кестенява коса и бляскавите очи… Уви! Нямаше приказка за мен и се наложи и да уча, и да се трудя, и деца да гледам…
      Дъщеря ми беше вече на пет години и за да я приемат в детската градина, се наложи да работя там. Е, учителките ми връчиха една кукла, за да я облека с някакви дрешки. Такава била традиция. Дълго мислих и развалих една моя блуза - тъмно синя с червена якичка и червено на джобчето. Ножица, конци, бод на ръка и няма да повярвате какво се получи – калпаче, ботушки, къси панталонки и рубашка, а куклата заприлича на… казак. Много я харесаха в детската градина и помолиха да измисля други тоалети. Така отидоха на кино една жълта блуза с червени ширити за поличка, пелеринка, обувки и капелка, а после и една чисто нова бяла найлонова нощница с голяма дантела. От нея стана чудесна сватбена рокля и куклата заприлича на кралица – дори имаше коронка в главата си,  а аз май изживявах детството си… Започнах и да си измислям приказки…
        В детската градина работех като леличка една година, но когато напусках, децата получиха от мен за спомен малки куклички, направени от счупени играчки, топки за тенис на маса, части от химикалки, стари дрехи и какво ли не още. Имаше дядовци, баби, войничета, морячета, балерини, принцеси, лекарки - все различни като хората…О, за новогодишната вечер в големия салон стоеше моята украса – седемте джуджета, направени от картон, лепило, памук за бради и облечени в дрехи от гардероба ми. А Снежанка беше най-красивата принцеса с черна дълга коса от фотографска хартия, бяла рокля  на лъскави звездички и корона от гирлянди...
        Въздъхнах отново. Беше отдавна, много отдавна, а очите ми се замъглиха сега пред тая бляскава витрина с красивите играчки и се чувствах някак си ограбена, ненужна, сама... Така ми се искаше в този миг да протегна ръка, да гушна една кукла, но сигурно щяха да ми се смеят всички хора или да си помислят, че я взимам за подарък… Бръкнах в джоба си, но пак нямах пари, а просто я исках за себе си, за да се почувствам за момент и аз като истинско малко момиченце!...

Рая Вид, 23.01.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-01-25
прочитания: 446
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 16 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход