StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,330
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,046
   Точки: 2,663,271
   Съобщения: 148,710
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кроулистът (3)

И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:

 

Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:

неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.

 

А малко по-надолу в полезрението й попадна:

 

Време - това е архимедовата сила, която възниква при потапянето на малките неща в големите.

 

Искаше й се да скрие това тефтерче в пазвата си и да го отвори пак, когато е абсолютно сама. Но знаеше, че няма да има подобна възможност. Защото зад гърба й се чу гласът на тайнствения непознат: Извинете ме, че Ви накарах да чакате. И той с котешка лекота приседна на кърпата до нея. Мая усети лек световъртеж, но запази присъствие на духа и подаде ръката си: д-р Мая Генчева - реаниматорката на този плаж съм. Най-сетне щеше да узнае името му и тайните ставаха с една по-малко. Последва леко забавяне от негова страна, като че ли не желаеше да разкрие самоличността си.  Но после той решително изговори с отчетливия си и кадифен глас, който тя определи като бас баритон: Алфонсо Евила. И деликатно стисна ръката й.

- Тук съм на почивка. И сякаш за да я изпревари въпросите й добави: Български гражданин съм. Майка ми е българка, но баща ми е испанец. Той ни е изоставил, когато съм бил на три години. Имам съвсем смътен спомен за него. Остана учудена от естествения начин, по който той скъси дистанцията помежду им и усети, че задиша по-леко.

- Влизате много навътре. Не се ли страхувате? Предишните дни спасителите ви гледаха с бинокъла, но ви изгубиха от поглед. А днес водата е само 16 градуса. Как издържате без неопренов костюм толкова дълго време в нея? Алфонсо я  погледна с лека и подкупваща усмивка. - Ами много е просто - отговори той. В първите 200 метра водата е наистина 16 градуса, но след това става топла като чай. Течението е изтикало топлата вода навътре. Ала курортистите не знаят това и не смеят да влязат. И все пак - настоя тя - докъде влизате? Колко навътре? Видях, че е зад линията, по която се движи кометата.  Алфонсо я погледна въпросително. Явно не обичаше да го подлагат на разпити. После каза.

- Обикновено влизам зад шамандурата, която маркира международни води. Тя е доста голяма, за да се вижда от корабите и е на около 3 км от брега. После обръщам обратно. - Видях, че плувате само кроул - продължи Мая. Не се ли уморявате?

Алфонсо заинтригувано я погледна. После замислено отговори: - Не, кроулът е по-малко уморителен от ходенето. Плуващият кроул би могъл дори да заспи във водата. Ако тялото му не се преохлади и няма нужда от сън, човек би могъл да плува кроул вечно!

 

/следва/


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-04-18
прочитания: 51
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход