StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,963
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,692
   Точки: 2,647,776
   Съобщения: 155,509
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кроулистът (27)

Нима е това, което си мислеше?
На дъното на тези сини океани лежаха безсмъртните матрици на същностите. Онези първосъщности, от които произлизаха всички форми. МОГЪЩИТЕ ги съхраняваха така във вечността. Това бяха своеобразни мавзолеи на неизменящото се. Светът на мълчанието - красив, приказен и недостъпен. И сега, под закрилата на синкавото наметало, Диди си спомни съвсем отчетливо разказа на Алфонсо за самбхогакая и за синята мъгла, в която подобно лист хартия той се е реел, падайки все по-надолу и надолу. Дъното на това надолу трябваше да съвпада с дъното на един от деветте сини океана. То представляваше Саркофага на Същността. Това откритие я екзалтира неимоверно, защото чрез него ясно осъзна, че връзката й с Алфонсо е безсмъртна. Вече нищо не можеше да я застраши. Страхът и Ужаса /Фобос и Деймос/ бяха изгубили завинаги властта си над нейното разширено съзнание. Разбра, че благодарение на Алфонсо нейната първосъщност също лежи в един от тези сини океани - вечна и непристъпна, и никаква власт във вселената не може да промени този факт. Обзе я величествено спокойствие. Именно това величествено спокойствие представляваше истинското щастие. Беше се завърнала у дома. Завинаги. Завинаги с любимото същество, което й разкри тайните на всемира. Нищо повече не й беше нужно. Намираше се в извора на живота - чист и кристален. Син и покровителствуващ я. Сега беше една от МОГЪЩИТЕ и нейното аз се простираше във всяка една от посоките на вселената, под формата на радиален и всепроникващ синкав лъч. Осъзна, че тя винаги е пребивавала в този извор, дори още преди да проумее това, а Алфонсо се оказа Пратеникът, донесъл й проглеждане. Той беше Кроулистът от синкавите океани. Онзи неземен Кроулист, който я отведе от земния затвор, за да я направи истински щастлива. Най-после беше декодирала смисъла на неговото стихотворение Жестоко е:

Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.

Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.

Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.

Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,

стопил се във студения ù център...

Беше го декодирала завинаги и сякаш беше преплувала заедно с него всички морета и океани, достигайки до всички земни и неземни брегове. Тя - безсмъртната любима на Кроулиста!

 

Край

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-09-16
прочитания: 45
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход