StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,055
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,411
   Точки: 2,649,170
   Съобщения: 152,462
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кроулистът (26)

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придобила способността да се вижда в произволно избран образ и да приема такъв. Разбираше, че всички форми са своеобразни холограми. Те не бяха истински, а се използваха за навигация от МОГЪЩИТЕ. Спомни си как Алфонсо й разказа на плажа на Шкорпиловци, че той е  Първожрец на Сириус. Това беше равносилно на фараон в египетското царство. Сега тя беше неговата избраница и той й се усмихваше по неповторим начин. Хвана я за ръката и я поведе. Вървяха през някакъв тунел от същества-сенки, които се отдръпваха назад при преминаването им. После минаха през друг тунел, състоящ се от очите на други същества - съществата с всевиждащите очи - очи, като окото на бог Хор. Усещаше някакво чувство на огромна закрила и не изпитваше дори и частица от страх. Тази закрила идваше от синьото наметало на Алфонсо. Някаква сакралност вееше отвсякъде. Особената синя светлина беше идентична с тази от Пещерата на брахман, а Алфонсо чисто телепатично комуникираше със съзнанието й и я приобщаваше към тази съвършено нова за нея действителност. Действителност, която й харесваше много повече от земната. Ето защо в това съзнание не възникваше никакво усещане за носталгия към Земята. За нищо на света не желаеше да се завърне там обратно. Сега земният живот й изглеждаше равносилен на затвор. Най-накрая достигнаха до кратерите на черно-пурпурните вулкани.  Преброи ги - бяха точно девет. От тези кратери се издигаха, като тънка пара, виолетови мъгли-воали. Кратерите бяха наредени в шпалир и те преминаваха покрай тях. Мъглите по странен начин пълзящолъчваха. Сякаш зрението ги пресичаше с безброй равнини, в които те искряха като лъчи-пъстърви пред погледа на зрящия ги. Диди надникваше в самите кратери. Те всички имаха идентична и съвършено овална форма на странна и магична елипса, каквато тя никога не беше виждала. Но най-силно я изуми усещането, че вътре в тези кратери лежаха цели океани със син цвят, съвпадащ с този от Пещерата на брахман.

 

/следва/

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-08-06
прочитания: 55
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход