StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,819
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,037
   Точки: 2,659,907
   Съобщения: 154,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,801

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кроулистът (13)

Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед на нейното недоверие. Все едно Мая беше Неверният Тома в женски образ и искаше да пипне раните му с поглед. В подобни реакции съзираше нещо безкрайно нечистоплътно. Изпита желание незабавно да си тръгне и да остави двете жени да се върнат към своето нормално ежедневие. Но Диди отново демонстрира необикновената си сензитивност и сякаш му се притече на помощ с думите:

- Аз ти вярвам. Зная, че си бил в Залата на бъдещето и в Пещерата на брахман - почти извика тя и погледна строго майка си. Моля те разкажи ни как го правиш. Обещаваме ти, че ще запазим тайната - тихо и с особена мекота на гласа произнесе тя, а златистите й очи нежно се огледаха в неговите.

- Добре, ще скицирам практиката - каза Алфонсо с усещане за благодарност. Неговият бас - баритон релаксира двете жени и те застинаха в очакване да го изслушат.

- Работата е там, че във всички книги по йога пише, че самадхи се постига в позата лотос, която е седяща. Но аз открих, че много по-лесно е да се отделим от земната реалност в позата на смъртта, наричана савасана. Просто лягаме по гръб в добре затъмнена стая и поставяме лявата си ръка върху сърцето, така че върхът на безименния пръст да е в точката Юй-тан и леко да я притиска с възглавничката си. Отпускаме дясната ръка до тялото. После започваме да си представяме, че сме същество без крайници. Просто сме родени без крака и ръце. Всеки интелигентен човек може да си представи това. То не се постига с насилие над съзнанието, а с ясната убеденост, че досега сме живяли в голяма заблуда, мислейки си, че имаме крайници. Тази ясна убеденост постепенно надделява над опитите на ума ни да й се противопостави и в един миг осъзнаваме, че нашите крайници вече ги няма. Докато постигнем това състояние, тези крайници изтръпват все повече и повече и накрая престават да дават каквато и да е индикация за себе си. Тогава у нас се заражда усещане за тържество на волята и чувство на гордост от постигнатото.  В този момент трябва просто да се смирим и да си дадем сметка, че правим всичко в името на една по-висша цел, ала не наша, а на едно много по-извисено същество, което ни е помолило за това. Тутакси се появява усещането за необичайна будност, каквато никога не сме изпитвали преди. Все едно нашето съществуване е било някакъв безсмислен сън, от който току-що сме се пробудили. Сега насочваме вниманието си към бъбреците. Заповядваме им да предадат цялата си енергия на сърцето. Това е безстрастна мисъл - заповед. Бъбреците и сърцето ни са върхове на мистичен триъгълник, вписан в окръжност, наричана кръга кан-ли /кръга вода-огън/. Много е важно да вземем мислено съгласието на бъбреците /съответстващи на кан/, за препращане на енергията им към сърцето /съответстващо на ли/. Те са като родители, които искат да отдадат всичко на своята рожба - сърцето. Това съгласие ще усетим като лека кан-вибрация в бъбреците. Бъбреците чуват гласа на сърцето. Те са втория и много по-мощен орган на слуха от ушите ни. Чрез тях можем да чуем дори неща от другия край на вселената, а костите ни са една антена в безкрая, която им предава всички космически трептения. Искам да ви кажа и една голяма тайна - промълви едва чуто Алфонсо и погледна съучастнически към двете жени. А тя е, че основният ни орган на зрение не са очите, а стомахът. Но повече подробности ще ни отклонят в съвсем друга посока.

 

/следва/

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-05-23
прочитания: 36
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход