uFeel.me
Кръвта по пагоните
Автор: speznaz,  27 октомври 2009 г. в 22:24 ч.
прочити: 395

       Сутринта бе мъглива и облачна. Такава трябваше да бъде през ноември. Някой казваше, че денят не си личи по заранта. Може някъде да не си личи, но в този провинциален град той си личеше винаги. Понеделник винаги е мразен от работещите, особено сутринта, даже от работещите в полицията, а може би най-вече от тях. През почивните дни рязко се увеличават сбиванията, семейните скандали, разбиванията на търговски обекти, изобщо всичко което бе работа на събралите се за сутрешна оперативка криминални работници. По- младите с интерес чакаха дежурния с бюлетина от почивните дни. По-старите знаеха, че след такива дни на тях все работа им се отваря, дори в малкия провинциален център. Всъщност в бюлетина нямаше нищо необичайно. Няколко нарушения на режима за нощна тишина, една бита съпруга, едно противозаконно отнемане на МПС, но в случая се оказал племенника на потърпевшия, искал да закара приятелката си до близкия язовир за романтична вечер. Едно сбиване в местната дискотека с двама пострадали със средни телесни повреди. По свидетелските показания на охраната - това е местния, мутреещ екземпляр Цецо Белята. По случая дежурния дознател  е образувал преписка, но лицето не е открито. За това бе наредено на трима от оперативниците да го издирят и разпитат.
      Цветомир Тотов- наричан от всички Белята бе бивш спортист по борба от спортното училище, но заради поведението си не го взеха в голям отбор и той си остана като оня боксьор от вица: „ Имам 50 боя и всичките- улични\".  По-късно отиде в казармата и го пратиха в Сливен. Служеше в парашутно -разузнавателния полк. За пръв път  попадна на хора и за малко и от него да излезе нещо свястно. Но съдбата му подложи крак. Беше изкарал 7 години като сержант на свръхсрочна служба. Но дойде промяната. Съкратиха състава и той остана на улицата. За кратко караше такси, но скоро се сдуши с бивши съученици, вкараха го в бизнеса с крадени коли, проститутки и наркотици. Все пак провинциалния град не беше съвсем малък и тук той събра малко пари. После дойде модата на застрахователите и той стана представител на СиК за региона. Така Белята успя да направи къща и да си създаде име. Напълня, мускулите бавно му атрофираха, кокаина го съсипваше от вътре, но все още притежаваше онази първична сила от която се страхуваха дори пътуващите към неговата къща оперативници със старичката „Нива\".  Когато наближиха нарочно прибраха синята лампа в купето. Още се присмиваха на двамата си колеги, дето оставиха ладата до местното кафе, а на излизане установиха, че някой е свил синята лампа. Спряха на сто метра от къщата на Белята. Нямаше как да я сбъркат. Само тя бе нова, на три етажа и на последния имаше рисуван портрет на Белята. Позвъниха на входната врата.
       Белята тъкмо бе взел поредната доза кока. Без дрогата се чувстваше като парцал. Вече не беше оня мускулест старшина дето бягаше сутрин с войниците по 10 км крос. Не беше глупав, знаеше, че така се осъжда, но му се искаше всичко да свърши. За разлика от другите мутри, той не харесваше парите, ценеше ги, но не ги обичаше. Обичаше да всява страх и респект. В казармата идваше в 06.30ч и влизаше в спалното с думите:

   - Ставай от леглата. Еднооо, двеее, трииии.......

И ако някое войниче не успееше на три да е станало, следваше:

   - Оставиии. Оставиии, заради редника Милчев.

Гасеше пак, всички лягаха и всичко почваше от начало. Някога баба му и дядо му бяха дошли от влашките села край Дунава. Той обичаше да казва:
      - Аз съм влах и влах умирам.

За провинение не вкарваше войниците в ареста, разрешаваше случая в гардеробната със шамари и бой.  Но неговата рота беше най-добрата в полка, най-дисциплинираната и не допускаше извръщения, таа популярни по времето на тоталитаризма. Един ден бяха планувани скокове на полигона. Вятърът беше на границата на допустимото. Но понякога, макар и рядко излизаха пориви които бяха опасни за десантчиците. С-на Тотов бе против да се скача, заради опасността за момчетата. Но капитан Стайков бе непреклонен. Нареди да се скача на негова отговорност с довода:

  - Ако беше война, пак ли щеше да мрънкаш старшина?

Тотов стисна зъби и отиде към чакащия Ан-2. В резултат на скока, поради излезлия силен вятър загина едно момче от Плевенско, а други девет бяха с различни фрактури във Военна болница. Тотов със болка си спомняше как парашутите се влачеха по земята и се хвърляше към белите куполи да помага на войничетата да ги „гасят\".  Излезлия вятър бе толкова силен, че момчетата се влачеха след парашутите, биеха се в камъни и дървета.  Вятърът утихна така внезапно както беше започнал. И настана страшна тишина. Войничетата лежаха по земята. Лекарят бе като подивял и се мяташе от пострадал на пострадал. Само капитана стоеше прехапал устни до джипката. Тотов го просна на земята с един удар, нямаше нужда от повече. Осъдиха го на една година в плевенския дисцип. А капитана- след като прекара един месец в болница се запиля по южните поделения. Никой не му прости глупостта. А Тотов го върнаха като герой. И днес десет години по-късно, той се бореше със лошите спомени с алкохол и кокаин.

       Чу звънеца на входната врата. Спомни си, че съботната вечер преби двама местни гъзари. Ако беше в съзнание, щеше да разбере, че едва ли са те, нали си знаеше силата. Но помътнялото от дрога съзнание го доведе до леглото под което беше скрил един АК-47 със сгъваем приклад, десантен вариант. Взе автомата и излезе на балкона. Първият изстрел мина на метър от оперативниците. Те не очакваха това и се хвърлиха обратно към колата. Успяха да се скрият зад и под нея. Цецо Белята стреляше премерено на единични и се премести зад единия прозорец. Първия оперативник се добра до радиостанцията и повика:

  • - 100 на 20-1, 100 на 20-1 има стрелба. Стрелят по нас. Ние сме на мероприятието при Белята.

Сигналът за помощ получиха едновременно дежурният офицер в РДВР-то и патрулката която, трябваше да подсигури оперативниците при необходимост. Дежурният задейства групата за бързо реагиране която тренираше в салона. На бегом се изнесоха към оръжейната. Автопатрулът с пусната сирена се доближи до къщата на Белята, но премерен изстрел разби синята лампа и полицаите не се приближиха повече. Дошлите още две патрулки отцепиха и обезопасиха района.  Изведоха съседите. Групата с пълно бойно снаряжение се приготви за намеса. Но изстрелите на автомата ги държаха далеч от тримата останали под обсада оперативници. В нормалните държави за такива случаи има психолози, парламентьори, но при нас имаше само настръхнали едни срещу други врагове. Оперативниците бяха въоръжени с щатните Пистолет Макаров. Което може да е било страшилище по времето на Живов, но днес предизвиква смях във въоръжените със многозарядни Зиг-зауери, Берети и Глогове престъпници. Само групата за бързо реагиране носеше автоматично оръжие. Но чакаха разрешение от главния секретар на министерството да го използват. От София не разрешиха. Наредиха на Специализирания отряд за борба с тероризма да изпрати своя група. Ще пристигне до няколко часа. Лично Главния секретар поемаше случая. Беше нов на този пост. Скоро бе станал Генерал. Като, че ли за пръв път полицията имаше Водач, който не си стои в топлия кабинет на министерството, а лично повеждаше екипите в  акции. Много приемаха това за PR- кампания. Но на обикновените хора се харесваше.  И сега той пътуваше начело на групата командоси.

     В буса цареше мълчание, напрегнато поради неизвестния изход. Преди всяка акция е така. След инструктажа всеки преглеждаше оборудването си, оръжието си, намираше си работа. По-старите използваха времето да дремнат. Не знаеха кога пак ще могат. Бяха различни хора, събрала ги една професия. Когато се прибираха от мероприятия, при тях цареше смях и веселие. Говореха за комичните случки, иронизираха се един -друг, така преодоляваха стреса. Дори подигравките към сбъркалите бяха дружески и незлобливи. Но сега още бяха в началото.  За този отряд техния се знаеше малко. По цял свят тези хора са с маски, живота им е тайна. Но при нас прекалявахме с тази тайна. В западните страни всички знаеха за немската ГСГ-9, за австрийската КОБРА, за американските СУАТ и ДЕЛТА, за руските АЛФА и Вимпел. Знаеха за техните победи и поражения. Хората под бронежилетите бяха герои за техните страни. А тук...Тук те бяха като заварено дете на МВР. За едни системата бе майка, но за тях мащеха. Когато през 1979г се все решение да се създаде Оперативен батальон за специално назначение към Софийско градско управление, много кадровици изпратиха там „черните овце\" от поделенията си. Но от грозните патета направиха истински воини. Тогава тръгнаха слуховете, че са от детски домове, без родители и т.н. Глупостта на Живков, наречена Възродителен процес докара до истерия тогавашните началници на МВР. Понеже славата на момчетата със петнисти униформи и червени барети бе стигнала до всички  партийни ръководители те направиха нечувана глупост. Поделението бе малко, около 400 човека. За това те бяха сформирали само четири оперативни групи.  За да запълнят вакуума, ръководителите наредиха на войничета от Вътрешни войски, на обикновени милиционери, дори на отрядници от ДОТ да облекат такава униформа и да сложат барети. И масовите репресии бяха точно там където неумението да се справят със ситуацията се компенсираше с използването на оръжие. А където бяха истинските барети- там проблеми нямаше.  Поделението оцеля въпреки всички викове: „ Изверги, башибозук, еничери и др. „ И днес отиваше на помощ на своите колеги.

     Пристигнаха в ранния следобяд. Директорът докладва ситуацията на Главния секретар. И Главния се замисли. Лесно бе да нареди на баретите да атакуват. Но вътре имаше не по-зле подготвен човек. Той вече бе стрелял по полицаи, така, че рискът си оставаше за момчетата с черни униформи.  Изведнъж взе решение. Няма да се щурмува сградата. Все пак няма други заложници. Белята сам си навлече присъдата. И Генерала нареди да дойдат двама снайперисти от СОБТ. Нареди им да вземат по една установка РПГ-7. И един след друг да вкарат по един кумулативен снаряд в стаята дето се крие престъпника. В настъпилата тишина отекнаха думите:

  • - Няма да рискувам живота на нито един полицай за да арестуват въоръжен и оказал съпротива при арест престъпник. Нека всеки знае, че вдигне ли оръжие срещу полицай го чака същото, поне докато съм Главен секретар. Наредил съм да се използва оръжие за неутрализация на престъпника.

     За незапознатите с оръжията ще кажа следното:

Ракетния противотанков гранатомет е разработен в СССР за борба с бронираната сила на противника. Успешно се използва и за борба с нисколетящи цели. За Цецо Белята нямаше шанс срещу това страшно оръжие. Погребаха го развалините на собствената му къща. Разбира се, псевдозащитниците на човешките права нададоха вой за случая, оплакваха се къде ли не. Сигурно са си прави за себе си, Белята също е прав за себе си.

     Изобщо на този свят има толкова истини, колкото хора има. А кой е крив и кой е прав- нека ни съди онзи на небето.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me