StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,728
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,304
   Точки: 2,645,940
   Съобщения: 155,571
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Крадци по неволя

               Да си признат или да не си признаят?... Дилема, поставена още от времето на Хамлет. Отговорът беше не в признанието публично, а в нещо друго, което тя и брат й осъзнаха много късно, дори твърде късно…
            Рано останали без майка, Иво и Галя не издържаха липсата й и обвиниха първо баща си за болестта й, а после си отмъстиха и на бабите, които ги гледаха като писани яйца…  Беше толкова лесно да лъжат и да крадат. Близките им просто не вярваха на думите на другите, защитаваха своите и дори не можеха да си представят, че бяха крили змии в пазвите си и ги хранеха с последните си пари, с последните си трохи…
            Е, започна се с опита им да пробват първо пушене на обикновени цигари, после на трева, а след това и на амфетамини, кокаин, хероин… За това удоволствие трябваха пари – много пари, а те не никнеха в саксиите, нито застилаха улиците. О, беше лесно и без да се замислят занесоха в оказионен магазин първо булчинската рокля на майка си. Просто им се видя най-ненужната вещ в жилището им. На другия ден пребъркаха джобовете на баща си, а на следващите започнаха да  изнасят металните неща (вилици, лъжици, ножове, ножици, тенджери, тигани, кафеварки и дори гвоздеи, чукчета и клещи). В пункта за вторични суровини им даваха нещичко, но то стигаше за една доза, която пласьорите от уличката пред училището им пробутваха. Желанието и жаждата, както и зависимостта им се засилваше. Баща им беше ядосан, но безсилен. Не издържа и се пропи… Тогава се прехвърлиха при бабите и не ги интересуваше нищо. Друсането беше по-важно и по-силно от тях, вместо скапаните телевизори и фотоапарати… Дядовците вдигнаха ръце. Поболяха се всички, побеляха, остаряха, съсипаха се, но наркоманите не се интересуваха от нищо, сякаш светът беше техен, нищо че съсипваха и здравето, и живота си… Полицията в градчето също беше безсилна. Не можеше да докаже, кои са крадците – нямаше свидетели, децата свиваха рамене, нищо че ги подлагаха на кръстосан разпит, вземаха им отпечатъци, имаха досиета. Излизаха чисти продължаваха…
            Времето си минаваше, а Иво и Галя сякаш пораснаха бързо. Много родители ги мразеха, защото даваха лош пример на синовете и дъщерите им… Всеки искаше да пробва… Беше модерно… Чувстваха се герои… Някои бяха неподготвени. Красиви и умни момчета и момичета си отиваха от този свят от свръх доза, а те двамата ходеха на погребения и вземаха поредната дажба, хилеха се над себе си и сякаш потъваха заедно с приятелите си в гробовете им. Не можеха да повярват, не искаха да разбират случващото се, но се давеха в сълзите си обещаваха да не свършват като тях… Жалка картинка! Ад за някои, рай в съзнанието им. Искаха на всяка цена да забравят света, безсилието, болката, загубата, но сами не можеха да спрат прогреса, алчността и безочието на пласьорите… Продължаваха да крадат и продават книги, техника, дрехи… Оставяха само тоалетните  чинии и леглата. Техен приятел продаде апартамента на майка си – намерил документите, а жената остана на улицата… Друг разглоби гардероба и от частите му едва си плати за дозата… Гумите на чуждите коли вършеха страхотна работа, касите с празни бутилки пред магазините също… Дебнеха нощем с ножове, ключове, инструменти… Пребиваха минувачи, пребъркваха чанти и джобове на пътниците в автобусите, а хората се оглеждаха за циганите…
            Галя обичаше брат си, той беше всичко за нея, но неговият егоизъм стигна дотам, че я принуди да продава тялото си, за да изпитва опиянението от дрогата. Гадеше й се, повръщаше, плюеше кръв понякога, но… Двамата пропадаха все повече и повече, а спиране сякаш нямаше… Печалба имаха само босовете в този бизнес, които завзимаха и пазара, и улиците... Нещастните зависими хора просто бяха жестоко излъгани, изиграни, измамени, че райските порти са отворени за тях…
            Някой намери брата и сестрата безпомощни един ден под моста на брега на реката и ги закара в болница. Там ги подложиха на лечение и едва ги спасиха… За добро ли беше?
            Минаха години. Иво имаше вече жена и момче на три години, които обичаше много. Освен това стана учител и често обясняваше на децата вредата от опиатите… Галя държеше едно кафене, но не позволяваше на никого там да пласира наркотици. Отдавна беше скъсала с всичко пороци…
            Сега и двамата бяха в гробищата. Обикаляха и се взираха в пожълтелите снимки на близките си… Чувстваха се виновни, а мъката свиваше сърцата им. Очите им се напълниха със сълзи. Младата жената вдигна глава и попита тихо:
            - Братле, ние ли бяхме онези безумни хлапета?... Дали ще си простим?
            - Едва ли! – отвърна мъжът - Толкова беди причинихме… Толкова лоши неща… И кражби, и лъжи… Вина така не се изкупва лесно, сестричке. Не се изкупва!…




Рая Вид, 04.11.2015


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2015-11-04
прочитания: 304
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход