StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,609
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,654
   Точки: 2,663,790
   Съобщения: 170,099
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Концертът

     Майк сновеше между сандъците с техниката и разтоварваше инструментите им машинално, докато останалите техници от екипа им се щураха напред назад, бързащи да подготвят сцената. В бързината си се спъна и залитна, подпря се на металното скеле и си пое въздух, огледа се. Всичко беше замазано наоколо, не различаваше хората или указателните табели, вероятно бе вдигнал кръвно, чувстваше се замаян.
Един концерт, може би последен за B.L.O.O.D. като група. Съзнаваше, че им предстои нещо огромно, което щеше да промени всичко, щеше да промени самите тях. Ако оцелееха след битката.
 
     Битка щеше да има, и Алекс беше прекарал изминалите дни след разговорът им, след онзи сън, да ги учи да се отбраняват. Беше приготвил за тях защитни амулети от какви ли не гадости, мъртви животни, изключително редки билки и дори човешки кости, изкопани от нечий гроб. Даваше им негова кръв и ги караше да се тренират, може би за тях отделяше повече време, отколкото за себе си, за своята подготовка. Той можеше да умре, и вероятно щеше, но подкрепи Майкъл когато той им каза, че искаше да направят още веднъж нещо заедно, да излязат на сцената и да свирят така, както е било винаги.
     Всички бяха нервни, Честър на практика не беше спирал да пие, дори сега носеше в себе си шотчета водка и се наливаше когато мислеше, че никой не го гледа. Уил беше по- нервен от нормалното, честичко поглеждаше към вип ложата, където беше жена му, специалното заграждение, което този път бяха направили за броени гости на концерта им.
 
     Не започнаха с излияния или призиви, малко закъсняха, платнището се спусна както обикновено, Алекс поздрави присъстващите, качи се на един от усилвателите и запя. Майк и Честър се разминаха, Уил се спря пред Тони, Алекс оглеждаше тълпата за знаци, но тази вечер никой нямаше да ги атакува.
 
- Как сте, Джърси? – извика вампира и публиката ревна. – Бих ви поканил на танц, но не съм много добър в танцуването. Вместо това – той вдигна ръка и направи жест към тях – съберете се в средата… Искам да видя най- големият мошпит, който се е случвал на концертите ни. Хайде, Джърси!
     Докато хората крещяха и се блъскаха един в друг, те изпълниха „Следвай ме”, а после Майк обяви почивка и Тони остана да  свири, докато другите влязоха зад сцената за да починат.
- Нещо? – попита чернокосият, Алекс поклати глава.
- До сега не съм се чувствал така на концерт – Уил беше приседнал на един от сандъците и държеше ръце една в друга. – Сякаш всичко ни е за последно. Публиката, жена ми… - Той подсмръкна звучно и поклати глава. – Не съм готов, човече, не може това да е края.
Светлокосият мълчеше и не казваше нищо, обърна се и отиде да смени горнището си на прилепи, Майк беше видимо скован и мрачен.
- За това има още време – Алекс отметна косата от раменете си и седна до тях. – Можете да си продължите живота, това е моята битка…
- Изключено – Честър се върна, нахлузвайки в движение бял топ без ръкави с черни напречни каиши и катарами. – Каквото и да правим, ще го направим заедно…
- И да пожертвате всичко това? – настояваше Алекс и сниши глас, един от работниците мина покрай тях. – Струва ли си?
- Не ми се водят празни разговори, човече – смръщен отвърна Честър и подаде ръка, Майк се пресегна и закопча единият черен накитник, който той си беше сложил. – Сериозно ли мислиш, че ще можем да излизаме отново на сцената и да водим същият живот, ако те оставим да умреш?
Беше сякаш скоро превъртана лента, дежа вю, бяха опитвали да живеят със сянката му, не им се беше получило.
- В това няма спор, Алекс – Уил тежко се надигна и разкърши ръце. – Ако са те погнали някакви психопати, няма да стоим безучастно. Сякаш има място за съмнение.
     Четиримата излязоха на сцената и Тони си отдъхна, измъкна се незабелязано да свърши нещо важно, преди отново да започнат да свирят.
- Спите ли, Джърси?! – Алекс се качи на усилвателя и вдигна ръце, за да  юги подкани, отново беше умопомрачително хубав, млад като първият път, когато излезе с момчетата на една сцена. – Хайде да ви чуя, смъртни!
     Носеше черен топ без ръкави, който не беше впит по тялото му, но все пак караше момичетата в публиката да се задъхват. Той се усмихваше, тичаше напред назад, предизвикваше ги, никой от тях не забеляза нищо различно в поведението му. Нека, помисли си той, последният ни концерт не бъде сбогуване, нека ни помнят както винаги.
     Ако беше човек, вероятно би му се искало да си поплаче, да се сбогува с тях, в момента тези емоции отсъстваха. На останалите четирима им беше трудно да се преструват, но той си беше лепнал каменното изражение, и всъщност успяваше да заблуди дори себе си. Някой ден, може би, в един друг живот четиримата отново щяха да свирят заедно, отново да събират друга публика с други хора, за тях нищо нямаше да се промени.
 
 
 
 
Скитници, вълци, глутница насред един объркан свят
Вървим, мълчим, всички слухове минават покрай нас
Защото ние сме същества на нощта, като гарвани
От гроб на гроб летим, и не поглеждаме назад
 
Вампирите на Джърси, Вампирите на Джърси
Живеем днес, и нищо друго няма смисъл
 
Останали са малко днес душите
Които нямо вярват във лъжи
Светът, който до болка мразех и презирах
Зад мен по изгрев днес ще изгори
 
Пием и пеем, кръвта ще разказва за нас
Убиваме самотата и живеем непознат живот
Когато този живот изтлее, ние ще живеем във вас
 
Вампирите на Джърси, Вампирите на Джърси
Живеем днес, и нищо друго няма смисъл
Вампирите на Джърси, Вампирите на Джърси
Отритнати от същият този свят, който днес ни боготвори
 
 
 
     Целият стадион се люлееше с тях, подхванати от ритъма, едно хилядно множество, обединено от тях. Какво значение имаше утрешният ден? Днес те щяха да бъдат там, завинаги.
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2020-01-14
прочитания: 48
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход