Наближаваше Коледа – най-светлият празник в годината, когато хората ставаха по-добри и всички семейства бяха заедно. Коледа – празникът, който всички деца харесваха. Всички, освен едно – сам самичко единадесет годишно момиченце, без баща, без майка, мразещо Коледа, невярващо в човешката доброта, в любовта и в магията на Коледа. То седеше в една задънена улица, в най-бедния квартал на града, умиращо от глад, молещо за милостиня. Някои от минаващите хора се взираха в празните му очи, очи пълни с болка и тъга, по-черни и от смъртта, а други дори и не го поглеждаха.

                   Днес беше Бъдни вечер, нощта в която всички деца си пожелаваха нещо, всички бяха щастливи освен Вяра. Тя гледаше една къща, която външно беше цялата в коледни лампички и светеше като Витлеемската звезда. През прозореца й тя видя едно щастливо семейство, разчупващо питата с късмети. Тогава Вяра забеляза едно девет годишно момченце, което се смееше докато търсеше своя късмет, но изведнъж спря и погледна бедното, дрипаво момиче, което гледаше през прозореца на къщата му. Тогава то излезе навън, отиде при нея и й даде своето парченце от питата с късмети. Тя го взе и попита:

-         Защо ?!?

А момчето й отговори:

               -    Защото е Бъдни вечер. Нощта, в която хората стават по-добри, приятели с всички. Искаш ли да сме приятели? В моята стая има едно свободно легло – то беше на сестра ми, която почина преди девет години, казваше се Надежда. А ти как се казваш ?

                        Назовавайки името си, тя се разплака. Добави, че с радост ще стане негова приятелка. Вяра намери своето късметче, в което пишеше: „ През тази година ти ще си заобиколена от приятели, любов, семейство и щастие „.

Двамата влязоха в къщата. Баща му попита: „ Кое е това дрипаво момиче” .

-                     Това дрипаво момиче, както го нарече, татко е моят ангел и най-добър приятел. Казва се Вяра и от сега нататък ще живее в тази къща. Къде е коледния ти дух, татко? Винаги си ми казвал, че Коледа не е само подаръци, тя е доброто у хората. Тя кара хората да вършат само добрини, без да искат нищо в замяна.

Всички седнаха около масата, като едно семейство.

Най-накрая мечтата на Вяра се изпълни, тя беше щастлива, вярваща в коледната любов и магия.