StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,373
   Потребители: 12,303
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,192
   Точки: 2,620,864
   Съобщения: 122,007
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,788

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Когато люлякът цъфтеше

Беше слънчев пролетен ден.
Уханието на разцъфнал люляк се носеше във въздуха.Птиците весело чуроликаха.Пчели жужаха от цвят на цвят.Само едно малко момиченце не усещаше радоста от пролетния ден.Там в градската болница то лежеше на операционата маса.
Слабо,крехко,изтощено от дълго боледуване,тя се бореше със съня,след поставената и упойка.В унес тя шептеше на лекаря:
-О,докторе ти който си се надвесил над мен и ще режеш от месата ми мъртви,режи,забивай ножа на дълбоко,стигни чак до моето сърце,за миг тогава там поспри се и чуй какво ще ти разкаже то;
Аз нямам майка,а бащта си не познавам,оставил ни с мама още преди да се родя,разбрал,че с недъг ще се появя.С любов и топлина обграждаше ме тя за да не чувствам липсата на баща.
Но днес аз нямам никой на света,изгубих моята майчица добра.Режи, забивай ножа на дълбоко,стигни до моето сърце,там ще видиш как престава да тупти,едно изтрадало малко сърце.......
Тогава,докторът изтръпна познал бе своето дете,но беше вече много късно,мъртво лежеше малкото дете.
Беше пролет....,когато люлякът цъфтеше.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2005-03-17
прочитания: 752
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход