Софийската гара. Столичната лудост и тежината на умората от безсънието ú, крещящо се бореха за първенство в мислите ú. Дребните стотинки в джоба ú я омаломощаваха толкова, колкото и глада, и двудневната тъга за сън в очите ú. Изброи отново стотинките. Щяха да стигнат за баничка и кафе, но до влака ú имаше доста часове. Размисли. Едно кафе не ще успее да се пребори със замъгляването на погледа ú. Подмина със свито сърце щанда с банички и хлътна в първото изпречило се пред погледа ú барче. Имаше една свободна масичка до стъклената преграда. Взе си чашката с кафето, седна и заразглежда бързащите към билетните гишета хора. Кимна със съгласие на непознат мъж, който помоли да изпие кафето си, споделяйки масата ú и разсеяно отново се загледа в тълпата.
Сепна се от шума на преместването на третия стол край малката масичка. Възрастен човек, загърнат в няколкото си дрипи, се отпусна на него и зарови с надежда в окъсаното си портмоне. Вадеше стари листчета, но така и не откри стотинки. Не можеше да откъсне поглед от него. Сякаш с нож преряза сърцето ú гледката - треперещите, посинели от студ ръце, които не откриха спасителните за топъл чай стотинки. Забрави глада и страха си, че може да заспи преди да се качи във влака. Извади имáнето си от джоба и след минута пред стареца се понесе аромата на билков чай. Не дочу думите му на благодарност, но видя как възрастния човек стана за да си сложи още захар в чая. Разсипа част от съдържанието на захарницата по плота. Младото момче, което подаваше следващото кафе му се развика и го изгони навън. Дожаля ú и без да се усети, пророни едва чуто на глас :Защо?
- Не сте от София?! - достигна до ушите ú въпросът на мъжа, с който пиеха кафе на една маса.
-Не съм - отговори и млъкна.
- И аз не съм - продължи той - Работя в София. Живея под наем. Скъпо е, но си делим наема с колеги. Познавам стареца. Наемател съм му. Има 4 апартамента. От този, в който живея аз взима 400 евро. От другите не знам колко, но живее в подлеза на гарата.
Мълчаливо го изслуша, после му пожела да е целунат денят му и излезе навън.
Сля се с потока от забързани хора. Те надали щяха да разберат защо заплака мисълта ú.