StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,634
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 310,069
   Точки: 2,640,153
   Съобщения: 137,739
   Лексикони: 4,485
   Снимки: 10,764

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Късмет: В тресавището

           Срещу Кърджали имаше едно село Вишеград. Чашката на язовир "Студен кладенец" го беше отдалечила от града. Трябваше да отидем с комисията  в това село. Пътят покрай язовира беше доста обходен, а  през язовира - беше съвсем близко. Той беше пресъхнал, виждаха се дърветата и храстите, които доскоро бяха залети от водата. Земята беше напукана. Имаше само малка вадичка има- няма половин метър или малко повече или по-малко широка до брега. Решихме да минем по пряката пътека през пресъхналото дъно на чашката на язовира. Беше късно следобед, надвечер.
          Когато дойде моят ред да прескоча вадичката, аз започнах да потъвам. Знаете ли колко е страшно да попаднете в тресавище? Аз се дърпам нагоре, мъча се да изляза, а нещо много  силно ме  тегли надолу. Разперих ръце, но калта стигна до брадичката ми. Ужас! Направо си бях загинала. Настигнаха ме останалите мъже, които  не бяха преминали, другите отпред се върнаха и как успяха не знам , извадиха ме от този ужасен капан. Другите явно знаеха някакъв брод и бяха преминали успешно. Влязохме в една къща близо до брега. Аз бях цялата кална от главата до петите, като малаче. Стопанката донесе голямо дървено корито и топла вода, свали всички дрехи от мен, изкъпа ме като малко дете, зави ме с едно одеяло и ме сложи да на едно легло в затоплена стая. Изпра ми дрехите, намята ги на една точилка и ги закрепи върху разпалената печка да съхнат. А мъжете през това време си хапваха вкусно приготвена  пуйка / туркините са общопризнати майсторки на две неща - баклавата и сготвена пуйка. Ечяха ли я, пържеха ли я, така и не разбрах, докато бях из този край, но беше наистина  нещо много вкусно/. Приказваха си и  чакаха аз да стана готова и си тръгнем.

            И този път имах голям късмет. Сега, като  си го припомня това трагикомично приключение, едва не завършило фатално за мен, косата ми се изправя и ми става страшно. Гърдите започват да ме стягат, както тогава ме стягаше злокобната  кална прегръдка на тресавището. Но нали всяко отминало събитие или случка остават само спомен, към който се връщаме със снизходителна усмивка, та ако всичко не беше завършило с добър край, естествено този разказ нямаше да го има.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-10-28
прочитания: 164
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход