StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,731
   Потребители: 12,310
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,049
   Точки: 2,625,214
   Съобщения: 126,316
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Късмет: Амазонка

     Бях още студентка, но бях вече омъжена и очаквах да стана майка. Поделението на моя съпруг беше в село Широко поле. Лагерът бе организиран на палатки за бойците и малко встрани - палатки за офицерите и командира на частта. Войник им носеше в канчета храната. Бях в сесия, готвех един от най- големите и важните си изпити- по растениевъдство. Отидох в лагера при съпруга си да чета. Учебникът - дебела библия. Бях си разчертала един "чаршаф" - голям лист хартия с дълбочина на сеитба, разстояния, срокове и пр. - нагледно помагало за по-лесно  заучаване на материала и го бях закачила на " стената" на палатката.
    Една привечер адютантът на командира доведе коня му. Това не беше кон, а приказка. Едър, красив, силен. В института имахме един професор по животновъдство, който беше влюбен в конете и беше предал тази любов и на нас студентите. Бях се записала в кръжок по конен спорт, но проведохме само няколко занимания и групата се разпадна. Не се усетих как се намерих на гърба на коня. Той се изправи на задните си крака и два пъти силно ме удари с главата си по брадичката. Както се казва видях звезди посред бял ден. Но аз се впих като пиявица, забих здраво краката си в корема му, хванах изкъсо юздата и се оставих да ме води в галоп. Изключено беше да го ръководя. Гледах само да се държа здраво. Като разбра, че няма да му мине номера, че няма да ме хвърли от гърба си, конят само изпръхтя, успокои се и литна в своя луд бяг. Беше ми и страшничко, но изпитах и такова огромно, неописуемо удоволствие. Обиколихме къра на селото, а той не беше голям и се озовахме пред палатките. Слязох от животното и краката ми се подкосиха. Командирът син- зелен навикваше момчето, а то навело глава не знаеше как да се оправдава. Погледнах командира, усмихнах му се с най-чаровната си усмивка и го помолих да не се кара на адютанта си,  защото аз съм виновна. А кой мъж може да устои на мила женска усмивка, особено ако тя е на младо момиче? Дори и сериозен, солиден и строг командир, който командва толкова  млади мъже. Както беше ядосан, той се усмихна под мустак и само промълви: "Смело момиче, амазонка!" , хвана юздите на коня, метна се на гърба му и заминаха в лек тръс към целта. Момчето поклати леко заканително глава, усмихна ми се и тръгна към лагера. А моята смелост беше отишла в петите ми. Как щях да се оправям с моя човек? Какво ли мъмрене ми предстоеше? Като събудена от сън тогава си помислих и за детето. Ако нещо му станеше от тази моя безумна постъпка. Слава богу, не само че не пострада, но му дойде като стимул и той, синът, стана от луд по-луд.  Когато наедрях и седнех на банката да слушам лекцията, той започваше да ме рита така силно и продължително, че дрехата ми се разлюляваше на талази, на талази и аз се чудех как да се прикривам.
    А моят обичан съпруг, както беше ядосан и намръщен, лицето му се разведри, дойде до мен, прегърна ме и тихо ми прошушна а ухото:" Лудетина! Кога ще пораснеш?"

  Къде си сега, мили мой, да видиш твоята лудетина колко много е пораснала, колко много е поумняла (дали наистина е така?!) Да видиш възрастната, скована, тежко подвижна жена как вади от раклата този светъл, незабравим спомен и с умиление въздиша за лудите, млади години...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-10-27
прочитания: 187
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход