StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,162
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,694
   Точки: 2,662,697
   Съобщения: 156,437
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кашкавалка

– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са.

Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.

– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.

- А, да! – пак постави цигарата в устата си и започна да тършува из джобовете. – Имам пет лева на цяло, та затова рекох да използвам стотинките. Аз тях винаги ги държа в левия преден джоб, защото той не е скъсан. И задните не са скъсани, обаче ми е по-удобно...

– Хайде по-бързо, бре! – обадиха се тези зад него. – Няма само тебе да чакаме.

– Следващият! – Продавачката се ядоса, понеже пушачът така и не намери стотинки да плати, а не се мърдаше от мястото си.

Мина повече от час и закуските свършиха. Опашката намаля, сви се, а после изчезна.

Пушачът, този почитател на кашкавалките, се появи отново.

– Пак ли ти? – усмихна се продавачката. Беше доволна, че всичко се разпродаде бързо. Сега имаше само още малко работа – да почисти, да измете, да измие това и онова – и се прибира вкъщи. Че и там я чакаше работа. Много повече от тая тук. – Пак ли? Всеки ден едно и също. Не ти ли омръзна?

– Ама аз наистина много обичам кашкавалки.

– Не знам какво да ти кажа – погледна го тя съжалително. – И аз обичам много неща, но като знам, че не мога да ги получа...

Оня живна, някакво огънче проблесна в очите му:

– Какво? Какво правите в този случай? Когато разбирате, че никога няма да можете да си позволите онова, което обичате най-много... тогава какво правите?

Тя го изгледа подозрително. От две-три седмици този отчаян човек на средна възраст, нито дебел, нито слаб, нито откачен, нито съвсем нормален, висеше на опашката, редеше се чинно и когато му дойдеше реда, съобщаваше факта, че обича кашкавалки, после ровеше из джобовете си нервно, извиняваше се, обясняваше къде обикновено държи парите си, дето все ги нямаше; накрая или се отдръпваше, или път направо го наритваха да се отмести. Упорит човек. Но беше тих иначе, нямаше злоба в него. Стоеше отстрани и гледаше как другите купуват закуски, преглъщаше и мълчеше. После офейкваше нанякъде.

– Много философски си настроен днес – констатира продавачката. – Не знам дали ме питаш сериозно. Това е сериозен въпрос.

– Сериозно питам. Да. Съвсем сериозно.

– Ще ти кажа нещо, щом е тъй. – Жената взе една табла от витрината и бавно я постави в умивалника. Обмисляше какво да каже. Накрая се реши: – Когато човек осъзнае, когато го разбере с най-силната болка в сърцето си, когато си даде ясна и пълна сметка, че това, което обича, никога няма да бъде негово, тогава или го намразва, или го обиква още повече. Добрите хора обичат и това, което не могат да притежават, защото обичта им е заради него, а не заради тях. Аз поне така се опитвам да правя. Не че ми се е случвало скоро да вземам такова решение. Но така мисля.

Човекът се просълзи, думите навлизаха бавно, на хапки в съзнанието му, видът му беше на болен, който току-що е разбрал, че ще оцелее, че ще се излекува. Рече:

– Благодаря ви! Точно това исках да чуя. Наистина. Благодаря.

– Чак пък толкова – засмя се жената. Бързаше, но този странник изведнъж ѝ се стори симпатичен. – Нищо особено не съм казала.

– Напротив, казахте много с малко думи. Аз ще обичам кашкавалките още повече – дори заради това, че никога няма да мога да си позволя да си купя една от тях.

– Но това е глупаво. Когато става дума за кашкавалка, то не се отнася към това, за което споменах преди малко. Кашкавалка всеки може да си позволи. И не може да се говори, че тя е нещо, което човек обича, а не може да има. Смешно е. И глупаво.

– Като мен. Може пък да нямам предвид кашкавалката – усмихна се на свой ред вечният купувач. – Важното е, че вече имам причина да обичам по-силно отпреди без да се надявам на нищо.

Запали поредната си цигара и се отдалечи без да се сбогува.

Продавачката се замисли. После сбърчи вежди и поклати глава: „Не, това е невъзможно!” Видя през прозореца как фигурата на мъжа бавно се отдалечаваше по тротоара. Изведнъж пожела той да се обърне и да се върне. Искаше да го попита нещо. Той не се обърна.

Тя се върна при приборите и тавите, пусна горещата вода да шурти и се отново се замисли. После се изчерви. Сложи ръка на устата си и спря водата. Този човек говореше за нея. Не беше много умен, нито го биваше по сравненията, но... никога досега не беше получавала по такъв начин намек, че е харесвана.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-27
прочитания: 46
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход