StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,434
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,463
   Точки: 2,643,033
   Съобщения: 151,035
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,777

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КОМАРДЖИЯТА II - 266 и 267

266.

„Ела !”- едва долови вече шепнещия му глас Вълчан. И докато се двоумеше как да се покатери по отвесните  скали видя към него да се спуща въже. Бързо го хвана и пъргаво, като котка се покатери.


 267.

Тази гледка  в пещерата Вълчан никога нямаше да забрави. Пред него легнал на една страна и подпрял се на лакът, облечен с прокъсана дреха от зебло, целия треперещ, обхванат от треска, сякаш не беше човек, а светец взет от кожа и кости. Единствено очите му, искрящи, като звезди, подсказваха, че е жив.

Опита се да се изправи, но не успя и тогава помоли Вълчан да му помогне. Вълчан го взе и го положи на каменния одър в дъното на пещерата. Монахът затвори очи и на няколко пъти вдиша и издиша, после застина, като мумия. Вълчан помисли, че е умрял. Не знаеше, какво да прави. Реши да се върне  и да извести игумена.

И когато започна да се спуска по въжето, отново дочу гласа на монаха да го вика. Върна се и не можеше да повярва на очите си.

Монахът беше седнал на каменния одър, държейки  в ръцете си тайнствена книга. Изглеждаше здрав и пълен с енергия. Покани Вълчан да седне до него и му каза, че той е следващият от веригата, който трябва да наследи тази книга.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2015-12-05
прочитания: 151
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход