212.

 И той им се яви. И двамата сънуваха едно и също нещо, сякаш гледаха заедно филм. Видяха по кой път трябва да минат край  Созопол, а после по пътя към Приморско, когато пресичат река Ропотамо, къде да спрат с колата и по най краткия път покрай Лъвската глава да се озоват на скалистия бряг. Научиха паролата, за да ги пусне Мечката през входа, а после галерията през която трябваше да преминат, за да стигнат до една огромна зала, която само в този ден на годината, през няколко пукнатини слънчевите лъчи я осветяваха. И в съня си не можеха да повярват на невероятната гледка. В залата имаше извор с фонтани, а в дъното двукрила мраморна врата. Пред нея кръгла мраморна настилка с ритуално легло. На него трябваше да извършат жертвоприношение, за да омилостивят пазителя на съкровището и на подземния град – ОРФЕЙ.

 213.

Събудиха се с леко поруменели бузи. Часът беше четири. Двете раници с екипировката, необходима за проникването в пещерата, които Николай беше приготвил бяха в колата, така че не им беше нужен повече от половин час, за да се настанят  в нея и да потеглят...