StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,259
   Потребители: 12,321
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,956
   Точки: 2,631,446
   Съобщения: 126,530
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Известният писател...(разказ с неочакван край)

 

  Купища книги от известни и не дотам известни автори, лежаха на бюрото на бедния писател Алексей Иванов. Часът беше отдавна след полунощ, а Алексей стоеше и се взираше пред монитора на компютъра, пишейки поредния философски стих за живота и смъртта. До него имаше две празни бутилки от червено вино и много пепел от шоколадовите пури, които обичаше да пуши по много и винаги докато твореше. Тази нощ беше тъжен, както в повечето нощи и винаги сам.
  Очите му се бяха зачервили от дългото стоене пред компютъра, димът на пурите и самотните сълзи. Мислите - твърде изморени, забавиха своето темпо и той се приготви да си ляга.
  Не можа да заспи дълго време. Въртя се и става от леглото десетки пъти, сновеше из малката си стаичка и се връщаше към онзи ден, в който бе срещнал онази червенокоса красавица, измежду рафтовете с книги на френските поети- сюрреалисти- Андре Бретон и Пол Елюар. Мислеше си:“ Твърде е красива и може би глуповата, за да се интересува от френска литература и изобщо от каквато и да било сериозна литература. 
  Алексей работеше в книжарница „Либра“ от близо две години и никога не бе срещал толкова красива млада дама, чиито интереси могат да бъдат насочени към поезия или философия. Повечето хубавелки търсеха предимно литературни произведения на тема астрология, езотерика и заглавия от типа: „Как да обзаведем дома си по методите на Фън Шуи“ или „ Как да запазим красотата и младостта си по- дълго“, но никога не се докосваха до френски или руски класически автори. Но Тя... беше различна....
  След около месеци безуспешно търсене на подходящо издателство и спонсор, който да помогне в издаването на поне една част от труда на автора, бедният Алексей Иванов си мислеше за момичето с червените коси. Освен в онзи следобеден юлски ден, той никога не я срещна повече. Алексей си мислеше, че никога повече няма да види зелените й очи, и никога нямаше да научи нейното име. Разхождаше се с цели часове по булеварда, където тайно се надяваше да я зърне сред тълпата и да попита за името й, но напразно. Стиховете и разказите му си стояха недооценени от съвременната критика, без възможност да ги покаже на света. Без солидно спонсорство, книги не се издават, освен ако не те мислят за геният на века !“ Изобщо не му вървеше и меланхолията, заедно с тъпата болка отляво толкова го бяха смазали, че когато се движеше по улиците не виждаше почти никой и нищо. Сълзи в душата и стихове, стихове... в безсънни нощи за момичето с червените коси.
  Дойде декември, най-празничният от всички месеци през годината в който хората трескаво се подготвяха за предстоящите Коледни и Новогодишни празници. Алексей Иванов беше на работа в книжарницата със специален работен график, защото суетата около пазаруването дори в книжарниците по това време на годината, беше огромна.
Този ден снегът не спираше да вали. Покриваше големият град и сивотата му.
Самотата в душата на Алексей Иванов беше бяла като снега, и тежка като олово, но той се усмихваше на клиентите, нямаше как иначе. Беше на работа. 
В книжарницата влезе слабо момиче, облечено в дълго черно палто и шапка в същия цвят. Червените й коси се подаваха изпод модерната шапка и по тях все още танцуваха нестопилите се снежинки. Алексей вдигна очи към вратата и сърцето му спря за миг, а после заби толкова бързо, че сякаш искаше да излети от гърдите му. Червенокосата принцеса вървеше право към него и се усмихваше, сякаш излязла от приказките. Не можеше да повярва, че я вижда отново, просто не можеше и разтъркваше очите си нелепо, да не би да сънува, но не, беше истина, Тя беше тук! И беше истинска.
  – Извинете, можете ли да ми посочите, някои съвременни автори на лирика? Търся подарък за приятелка. – изричайки тези думи Таня се усмихна вежливо, както винаги правеше в подобни ситуации.
  – Разбира се, ела те с мен, моля! – подкани я Алексей и тръгнаха към един от щандовете, на който с големи букви беше изписано: „ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ“...
  Измежду редовете от десетки книги, Алексей Иванов и Таня Валентинова, разговаряха за поезия, философия, проза, романи и руска класическа литература. Толкова много се бяха задълбочили в разговора, че дори не забелязваха останалите купувачи в книжарницата. Алексей я покани на скромна вечеря, каквато можеше да си позволи, още на следващия ден. След този ден всичко вече беше различно. 
  Животът на Алексей Иванов се промени коренно. Таня беше неговата единствена червенокоса любима, половината от стиховете му бяха написани само за нея. Тя го обичаше, заедно с дима от шоколадовите пури и писането на поезия и разкази през късните часове на нощта. Обичаха се, толкова много и трудностите, които изпитваха не успяваха да ги разделят, а сякаш напук на света и грозотата му се държаха още по- близо един до друг. 
  Въпреки щастието дълбоко в душата си, Алексей беше някак тъжен и унил. Никой редактор, нито издател не се наемаха да отпечатат неговите творения. Смятаха го за твърде нестандартен и странен автор, въпреки че на някои места бе получил и добри критики , но само толкова. Таня го окуражаваше непрекъснато и не спираше да вдъхва сили и нежност в живота му.
  След една година Алексей и Таня вече бяха сгодени и нямаше по-щастлива жена на света от червенокосата Таня. Няколко дни преди Коледа, тя бе подготвила изненада на нищо неподозиращият си любим. Беше открила издателство, което поемаше една част от разходите по издаването на някои творби на Алексей Иванов, другата част бе платена от Таничка. Издателите, определено харесаха новаторските и оригинални идеи на автора и смело твърдяха, че някой ден, той като нищо, може да се превърне в тяхната златна мина.
  Лицето на Таня гореше от вълнение, сърцето и биеше силно и лудо и нямаше търпение да сподели радостната новина на своя любим. Чакаше вечерта, когато той щеше да се прибере от работа.
Масата беше сервирана. Бутилка червено вино- любимото на Алексей и салата с четири вида френски сирена...
– Таня, каква е тази специална вечеря? Какъв е поводът. Не съм сигурен, че можем да си го позволим.... Усмихва се и я прегръща нежно през кръста.
– Тази специална вечер е за теб и изненадата е...-Таня чупеше пръсти от вълнение. Очите ѝ се насълзиха...– ... открих издателство, което да издаде повече от половината ти творби! Обичам те! Много съм щастлива! 
Алексей повдигна своята червенокоса красавица високо във въздуха и от този ден нататък животът и на двамата коренно се промени.
Алексей Иванов стана известен писател. Навсякъде даваше интервюта, имаше толкова много литературни четения и покани от чуждестранни издателства, че едва успяваше да се справи с всичко, но бе много радостен.
Около него имаше суматоха от толкова хора и красивите жени, не закъсняха.Таня престана да бъде неговата любима.
  Вече имаше толкова много пари и можеше да си прави каквото поиска, сякаш човекът, който беше преди се изпари във въздуха. Стана твърде суетен, раздразнителен и надменен към всички. Таня, виждаше всичко това и страдаше мълчаливо. Отслабна и се разболя от мъка. Вкараха я в болница. Той рядко я посещаваше. Не я обичаше вече. Обичаше вечерите в които ѝ изневеряваше с различни жени, вечерите в които пиеше бутилка уиски и пушеше неговите любими шоколадови пури – без душа...
  Таня почина от рак на белите дробове година по-късно. Последните ѝ думи към него бяха:
  – Върни се се към себе си, моля те... върни се там, където тогава работеше в малката прашна книжарница и продаваше книги. Тогава беше ТИ... беше истински... Имаш време... – изричайки това Таня затвори очи - завинаги...
  От този ден нататък, Алексей престана да пише... Стоеше пред монитора със зачервени очи и искаше да върне времето назад, в което можеха да бъдат бедни, но истински и щастливи. Проклинаше съдбата си, разкайваше се за стореното. Виждаше я в сънищата си, как се смее на глас като малко дете и играе с червените си коси, но на сутринта всичко изчезваше. Накрая взе решение. Продаде цялото си имущество, раздаде го на нуждаещите се и замина в най-отдалечения манастир на града. Стана монах. Всяка нощ и всеки ден с искрена молитва палеше по една свещ за душата на Таня и за своята също...
Спомняше си думите от любимата ѝ книга – Бог винаги побеждава...

Автор: Моник Валерѝ

П.П. бях започнала този разказ през 2015 година и го зарязах. Дойде време да го завърша днес.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-04-21
прочитания: 63
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход